— Грейс?
Тя вдигна очи и го погледна. Опита се да прикрие болката си зад маска на привидна сдържаност. Доста се затрудни да го постигне.
Рейд гледаше втренчено израза на лицето й. Тя не светеше от радост. Изглеждаше разстроена. Той усети, че гласът му се променя и зазвучава едва ли не обезпокоено.
— Това е за теб.
Тя искаше да запрати кутийката в лицето му и да му каже, че не го иска, че прекратява споразумението, че не й е възможно да издържи това и няма да му бъде повече любовница. Искаше й се да заплаче. Вместо това тя пое решително кутийката от ръцете му и я отвори.
Той прикова поглед в лицето й.
Едно великолепно колие от аметисти и диаманти пръсна искри в очите й. Тя си помисли за мъжете, които подаряват такива украшения на жените си, защото ги обичат. А той й правеше този подарък, защото си го бе спечелила, като преспа с него. О, господи, колко я заболя при тази мисъл.
— Грейс? — попита той, без да смее да диша от вълнение.
Тя отвърна на погледа му. Лицето й беше като вкаменено.
— Благодаря.
По лицето му се изписа разочарование, но тя забеляза това само за миг, защото той се обърна и закрачи към масата. Грейс насочи поглед отново към колието. Трябваше да признае, че то е прекрасно, въпреки че го виждаше с премрежени от сълзи очи. Реши да го продаде при първа възможност. То ще изплати всички сметки на майка й и може би ще стигне за цялата година.
Беше се обърнала с гръб към него и използва възможността, за да изтрие предпазливо няколко сълзи от лицето си. След това подметна небрежно кутийката на леглото, като знаеше отлично, че той я гледа.
— Мисля, че трябва да се разберем по този въпрос — заяви тя и се обърна с лице към него.
Очите му се отделиха от черната кадифена кутийка, която бе изоставена нехайно сред разбърканите завивки. Погледът, който той насочи към нея, бе леденостуден.
— По кой въпрос, Грейс?
Ръцете й стиснаха облегалката на стола.
— В бъдеще — каза тя — предпочитам да ми плащаш в брой.
Дъхът му секна.
— Или с чек. Това също ще свърши работа.
Той потрепери от главата до петите.
Грейс направо отскочи. Толкова се стресна от гневната му реакция.
— В бъдеще — заяви със задавен глас Рейд — ще ти плащам винаги в брой.
Беше стиснал юмруци, а лицето му бе почервеняло. След това се обърна рязко и прекоси стаята. Не виждаше нищо от гняв. За миг Грейс спря да диша от страх.
Рейд излетя като тайфун от стаята и затръшна силно вратата зад себе си.
Грейс се отпусна разтреперано в стола. Беше напълно объркана. Защо се бе разгневил толкова? Тя имаше пълно право да иска пари в брой. Но защо се чувства ужасно виновна, сякаш е направила грешка? И защо, о, защо плачеше?
Изчака го първо да се върне за вечеря, а после, за да си легне през нощта.
Но той не се появи.
— Излизам от играта — заяви Рейд.
Някой изстена, когато го чу.
— Ах, ти мръснико долен — възкликна добродушно Джордж Фарис. — Обра ни до шушка.
Рейд седеше в „Черната пета“ с последните покерджии, останали от цяло множество играчи. Притегли към себе си купчината банкноти. Знаеше, че е спечелил приблизително пет хиляди долара, но не се усмихваше. Не изпитваше радост, а само мрачно задоволство. В съзнанието му се появи нейният образ. Тя беше страстна, бледа, разкошна и чисто гола.
Гневът сякаш бе вледенил вените му и не го напускаше.
Игра в продължение на двадесет часа. Очите му кръвясаха и под тях се появиха черни кръгове от безсъние. На зазоряване лицето му беше изпито. Беше разрошен и явно изтощен. Ризата му бе разкопчана, а ръкавите му навити до лактите. Но не се беше уморил. Изобщо не бе уморен.
Тя искаше пари в брой, нали?
Е, какво пък, сега ще ги има.
Той я видя отново да захвърля кадифената кутия и гневът в него нарасна заплашително. Започна да сгъва внимателно банкнотите. Отне му доста време да сгъне и прибере в джоба си петте хиляди долара.
В първия миг вчера реши да телеграфира в Ню Йорк да му пратят пари. Но Рейд си спомни, че постъпваше по друг начин, когато му трябваха пари в брой. Деветдесет и девет процента от парите му бяха вложени в различни инвестиции. Той инвестираше повторно всеки дивидент, а преживяваше от печалбите си от хазарт. Постигаше това с лекота, защото печелеше невероятно много на карти, а освен това обичаше играта.
Но вчера той наистина бе тръгнал да телеграфира в Ню Йорк, когато се сети, че е петък. Разбра, че ще минат няколко дни, преди да има възможност да й хвърли парите в лицето. Невъзможно бе да чака толкова. Гневът му беше твърде силен. Желанието му да играе играта по правилата, които тя бе посочила, превърна тази игра на покер в най-важния и ненавистен за него сблъсък през живота му.