— Май ще ти трябва гореща баня, скъпи — измърка една пищна блондинка, на която бяха наредили да се грижи за задната стая, след като сервитьорът си отиде изтощен вкъщи преди няколко часа. Играчите също идваха и си отиваха, единствено Рейд печелеше постоянно. Дори Джордж се включи в играта вчера в десет часа вечерта.
— Права си — каза вече изправилият се Рейд. Потупа я по рамото. — Трябва ми топла баня и горещо легло.
Той си спомни за Грейс.
— Мога да се погрижа за това — предложи дяволито жената.
Рейд й хвърли един поглед.
— Чака ме една дама, която вече ми струва твърде много — каза той и усети, че в гърдите му се надига гняв.
— Нима? — изрече ядно блондинката. — Бас държа, че е превзетата червенокоса. Обади ме се, когато ти омръзнат гърдите и косата й.
След това излезе с наперена походка.
Той пак кипна от гняв. Това явно бе постоянното му състояние от известно време насам. Не му харесваше някой да подмята обиди по адрес на Грейс.
Джордж благоразумно изтри усмивката от лицето си в мига, в който Рейд насочи студения си поглед към него.
— Хей, бъди по-снизходителен към нея — подхвърли той.
Леденосините очи на Рейд го опариха.
— Ако ми трябва съвет — процеди с усилие той, — ще ти го поискам.
Джордж се оттегли.
Рейд излезе с големи крачки навън на следобедното слънце и примигна няколко пъти срещу светлината. След това прекоси улицата и се заизкачва по хълма към „Сребърната дама“. Въпреки че се движеше с грижливо сдържаната енергия на дива котка, готвеща се за скок, явно долавяше, че сърцето му бие тежко. Представи си какво ще стане изражението й, когато й плати студено и решително в брой.
Нея я нямаше в тяхната стая.
Разбра това още в първия миг, в който пристъпи вътре. Затвори вратата с ритник и се огледа. Къде е изчезнала, по дяволите? Няколко секунди му трябваха, за да забележи, че в стаята няма никакви следи от нея. Напомни си, че тя не донесе нищо със себе си през нощта, в която се появи напълно отчаяна на вратата му. В гърлото му заседна буца, която се опита да измести страха му. Умишлено не й обръщаше внимание, докато отхвърляше настрана завивките на оправеното легло, сякаш отдолу се криеха някакви следи от нея.
Разгневен Рейд събори стола с ритник, разхвърля възглавниците, отвори рязко гардероба и чекмеджетата на бюрото. Всичките му вещи си стояха непокътнати така, както ги бе оставил последният път. Грейс сякаш никога не беше присъствала в тази стая.
Те бяха сключили споразумение. Нямаше да й позволи да избяга след първата нощ.
Нямаше. Особено след като му беше струвала толкова много.
Нея я нямаше и в пансиона на Хариет Голд.
— Не знам къде е тя — каза Хариет и го хвана, когато видя, че той се готви да се втурне нагоре по стълбите. — Искам да ти кажа нещо.
— По-късно — отвърна Рейд. — Виждала ли си я изобщо от вчера насам?
— О, не, Рейд Браг. Няма да ме заблудиш. Много съм стара и добре познавам твоите трикове. Родителите ти не са тук, но аз съм на мястото си и смятам, че трябва да си поговорим хубаво с теб.
Рейд безропотно се остави тя да го заведе в кухнята. Хариет заключи вратата. Обърна се към него.
— Сигурно се гордееш много със себе си.
Рейд, който съвсем не беше глупак, отлично разбираше за какво намеква тя и се изчерви като хванат на местопрестъплението ученик.
— Добре, че се срамуваш. Намерил си си порядъчно момиче и го съсипваш, направо я хвърляш в калта. Ако баща ти узнае, знаеш ли какво ще направи?
— Знам — отвърна мрачно Рейд. — Ще ме потроши от бой.
— Или пък ще те накара да се ожениш за нея — заяви Хариет, докато го гледаше.
Рейд се засмя възмутено.
— Ха! Дори Дерек няма да успее да постигне това!
— Ти подценяваш баща си.
Рейд я изгледа.
— Грейс не иска да се оженим, Хариет, и никой, както и никакви приказки, ласкателства или заплахи няма да я накарат да си промени решението!
— Тя е отхвърлила предложението ти?
Той усети, че почервенява още по-силно.
— Каза ми го съвсем откровено. Заяви ми направо, че няма да се омъжи за мен. Но — добави бързо той — и аз вече не искам да се женя за нея! Тя имаше своята възможност. Промених си решението и вече харесвам положението такова, каквото е.
Хариет го изгледа свирепо.
— Грейс е прекалено порядъчно момиче, за да живее незаконно с теб в онзи хотел и ти го знаеш. Станалото — станало, но още не е твърде късно. Знаеш какво да правиш.
Хариет беше права и това разстрои и разгневи Рейд. Но знаеше, че няма да я помоли пак да се омъжи за него.
— Хариет, кога за последен път видя Грейс?