Грейс се размърда в ръцете му.
— Не се дърпай — каза той. Погали я с ръка и я загледа втренчено.
Очите й бяха широко отворени и гледаха нежно. Рейд реши веднъж завинаги да приключи с миналото. Това нямаше да бъде лесно. Трябваше само да вдигне глава, за да види петте хиляди долара, пръснати по пода. Те показваха съвсем ясно какво представлява връзката им и какво точно желае тя от него.
— На пода има пет хиляди долара — каза спокойно Рейд, докато се облягаше на лакти.
Тя настръхна. Ноздрите й се разшириха от гняв.
Какво ли ще ми отвърне, ако я помоля пак да се омъжи за мен? Той почервеня от тази неканена мисъл. Веднъж вече му бе отказала категорично. Беше уверен, че ще му откаже пак.
— Ще ти отворя сметка утре сутринта — каза той не по-малко спокойно отпреди. — Занапред няма да говорим повече за пари. Ще внасям периодично пари в сметката ти.
Тя го изгледа продължително с широко отворени очи. Стори й се, че е мрачен, печален и сякаш му липсваше нещо. Плъзна ръката си по нейната.
— Но искам да ти напомня за нашето споразумение — каза той.
Грейс успя да проговори, въпреки че още не можеше да се съвземе от мисълта за петте хиляди долара.
— Какво?
— Ти се съгласи да прекараш с мен една цяла година.
Тя приседна и обви завивките около гърдите си.
— Да, съгласих се.
— Искам да бъда ясен — погледът му беше много сериозен. — След една година ще обсъдим бъдещето на нашата връзка. Но не и преди това. Няма да променя решението си и да те пусна да си вървиш по-рано.
Да промени решението си… да я пусне да си върви по-рано? Сърцето я заболя. Думите му я нараниха силно. Какво й ставаше? Нека да промени решението си! И колкото по-рано, толкова по-добре! Тя кимна и възпря сълзите си да не потекат по бузите й.
— Какво има? Защо плачеш?
— Не плача.
Той я разглеждаше, без да я разбира, а така му се искаше да знае мислите й. Но тя си оставаше загадка. Беше ли направил или казал нещо, което да я разстрои, или тя плачеше от самосъжаление? Рейд си пое дълбоко дъх.
— За последен път говорим за пари — подчерта той твърдо. Не искаше да се самоизмамва, като й повтаря това, което бе казал — че тя няма да му избяга. Но дълбоко вътре в него се спотаи болка, болка от страх. Беше й платил предостатъчно и сега ще разбере дали е почтена. Защото, ако не е такава, ще си замине още утре. Рейд слезе от леглото и се зае да събира банкнотите. Грейс го гледаше, притиснала здраво чаршафите към гърдите. Запита се колко време ще мине, преди тя да му омръзне? О, че е глупачка! Ако има малко мозък в главата си, ще вземе парите и ще се върне в Ню Йорк. Нищо не дължи на Рейд. Но беше крайно време да осъзнае една ужасна възможност. Никак не беше сигурна, че ако има възможност да избира, наистина ще поиска да изостави този мъж. Очите й се отвориха широко. Лицето й застина. Невъзможно бе това да се случи.
Той свърши със събирането и сложи парите на масата, а Грейс припряно провери дали по очите й има следи от сълзи. Сърцето й заби силно. Той се обърна и я погледна бавно и замислено. Тя цялата се стегна отвътре. Той беше толкова хубав силен. В същия миг тя разбра, че винаги ще мисли така.
— Какво има? — попита той, след като седна до нея и обви ръката си около тялото й.
Не й хареса това, че той долови толкова бързо настроението и мислите й. Усмихна се принудено.
— Просто съм изморена.
Усмивката му изобщо не бе като нейната. Тя направо обезпокои Грейс.
— Можем да си дремнем малко следобед.
Тя не отвърна на закачката му. Нямаше сили. Мислеше само за едно. Няма да се влюби в Рейд Браг — категорично не!
21
— За какво си се замислила толкова дълбоко? — попита той с усмивка.
— За нищо — успя да промълви тя. Не беше готова да признае дори пред себе си, че й се нрави мисълта да се влюби в него.
Напомни си, че жена като нея не бива да има сериозни намерения към такъв мъж.
„Грейс, той ти предложи да се омъжиш за него“, напомни й едно гласче вътре в нея. Решителността й нарасна.
„Той никога не е предлагал на друга жена да се омъжа за него, никога. Ти си първата“ — продължи то… „Първата и единствената.“ Тя стисна юмруци.
— Какво има? — попита той. Дойде при нея, коленичи и взе ръцете й в своите.