— Е, напразно го е сторил.
— Празно-непразно, това е. И Бил умря от ужасна смърт само защото неговият приятел го предаде, свързвайки се с някаква пикла. Затова ти казвам, че мадама пред кантората е най-голямото нещастие.
— И какво стана после с Лем?
— Че откъде да зная?! Може например да му е писнало да е вдовец и да е завъртял главата на твоята Люси.
Джим се замисли. С едната ръка ровичкаше с вилицата из чинията, с другата чистеше от нея останките от омлета. Като спря да си облизва пръстите, вдигна поглед към мен. Разбрах, че ми е благодарен за предупреждението. Но пък каза:
— Трябва да сме нащрек. И ако този Лем се появи, ще го застреляме.
Знаете, количеството въздух, което човек може да изхаби през живота си, не е безкрайно. Същото е и с глупостта. Със същия успех можех да убедя задник на муле.
Нея сутрин, преди тримата да поемем на път, Джим ме дръпна настрана.
— Говорих с Люси — рече шепнешком. — Не познава Лем Джаспърс, но веднъж срещнала някой си Джаспърс Уигънс. Но никога не е била негова жена.
Въобразявах си, че щом ме опознае, Люси ще започне да се отнася по-топло към мен. Но надеждите ми не се оправдаха. Продължаваше да ме гледа така, сякаш на носа ми постоянно виси сопол.
Пътят ни отне повече време, отколкото трябва. Доста често ме оставяха да правя компания на мулетата, а Люси завличаше Джим в храсталаците. Правеше го, за да ме вбесява. И всеки път се връщаше полуразголена, за да надникна към онези прелести, които не ми е съдено да докосна.
Нито една жена в моя живот не се е държала толкова жестоко и хладнокръвно.
И все пак аз се опитвах да запазя добри отношения с нея. Исках да открия вътрешната й красота, не ме интересуваше нищо друго. Но тя се отнасяше с презрение към всяка моя приказка. Джим винаги е обичал моите истории. Първата вечер, когато разказах моята история за двуглавото бебе, тя просто въздъхна, въртейки очи. А историята е такава. Едната глава обичала да смуче от едната цица, другата точно толкова страстно се стремяла към другата. Но бедата била, че всяка глава искала да смуче от съседната цица, тъй че нещастната кърмачка трябвало да държи бебето с краката нагоре. Обаче в края на краищата бебето свикнало да ходи с краката нагоре, на ръце, размахвайки нозете си. И в един прекрасен ден се удавило, докато пресичало река, по-дълбока от пояса му.
Още не бях подхванал нова история, когато тя каза:
— Джордж Сойер, вие сте толкова груб, колкото денят е дълъг. Предпочитам да ме ухапе змия, отколкото да слушам вашите гадни лъжи!
— Но защо, той говори истината — ме защити Джим.
Тя го изгледа. Имаше симпатични очи, но нито една калория топлина в тях.
— Ако си мислиш, че всичко това е истина, скъпи мой Джим, значи в кратуната ти няма мозък, а талаш.
„Скъпият мой Джим“ ме погледна и се намръщи.
— Значи през цялото време си лъгал?
— Нито грам лъжа — отвърнах. — Видях как момчето се удави. Двете му глави бяха в реката, а краката размахваше сякаш е на бесилка.
Джим се обърна към Люси.
— Разбра ли?
— Всичко, което разбрах — озъби се тя, — е следното: единият от вас е абсолютен тъпанар, а другият — пълен идиот. И си мисля какво правя с вас, Джеймс Биксби.
Цялата душевност на Джим изсъска като през спукан балон. Ужасна гледка. Наежи се и замълча, а Люси се отдалечи от огъня и се опакова в одеялата си.
Опитах се да го развеселя.
— Искаш ли да ти разкажа как затънах в пясъците…
— Не може да бъде! — отсече и ме изгледа така, сякаш бях измъкнал от ръкава си пето асо. — Ако беше затънал в пясъците, Джордж, сега щеше да си покойник.
— Да, можех да съм покойник, ако под мен не се оказа една купчина скелети, които използвах за стълба и…
По погледа му разбрах, че започва да ми вярва и че съмненията му се стопяват. Но точно тогава се обади Люси:
— Слушай, я се махни от тоя безбожен лъжец. Студено ми е. По-добре ела да ме стоплиш.
Джим мигом се затича към нея. Останал сам, се заслушах в игривото пропукване на огъня, в шумоленето на листата и в сексуалните стенания на Люси — точно като на свиня, когато я жигосват.
Седях си до огъня и се чувствах като онова двуглаво момче. На едната глава й се струваше, че е съвсем нормално да я одера, а на другата — че трябва да добавя към теглото й един куршум. Но нито една глава не се реши да направи нещо. Два пъти предлагах да разкажа някаква история, но Джим само тъжно поклащаше глава, а Люси се изплюваше в огъня.
В края на краищата се добрахме до нашата златна жила в Станислаус. До бараката стигнахме по тъмно и Люси веднага изплю мнението си за нея. Кротко я посъветвах да изкара нощта под звездите, а тя точно толкова кротко ме посъветва да си затворя човката. После цялата нощ се жалваше колко трудно се спи в толкова малка стаичка, жената имала нужда от някаква усамотеност и това вероятно е последната нощ, която прекарва под един покрив с Джордж Сойер — лъжец, чиито навици са толкова отвратителни, колкото чумата и гробищните червеи. Не само скърцаше със зъби и се оплакваше, че трябва да спи в такъв „коптор“, но и отказа на Джим своята благосклонност. „Доброто възпитание не ми позволява да се чукам, когато онзи е подир задника ми.“