Приех думите за възпитанието й като шега, но Джим не бе щастлив от решението й. Така тя уби мечтите и на двама ни. Още по пътя аз станах неравнодушен към охканията й и чаках най-после да се окажем трима в бараката. Беше права, че е тясно. Ако двамата с Джим се бяха захванали да правят любов, сигурно щях да чуя нещо повече от охкане и пъшкане. И сигурно бих видял доста повече. Според мен това би трябвало да се хареса и на Люси. Та нали колкото повече ме измъчва, толкова по-готино й става. Но вероятно беше решила, че ще се разпаля и ще се присъединя към тях. И май беше права.
Но тя реши да не рискува и остави Джим да прекара нощта в самота. Опитвайки се да заспя, аз мислено ревизирах какво успя да стори с мен и с Джим. Отвлече най-добрия ми приятел. Лиши двамата от удоволствието да разказвам невероятни истории. И накрая — скри прелестите си, лиши Джим от причината, заради която я докара тук, а мен — от удоволствието да се наслаждавам на пъшкането им.
Вече казах — никога не съм срещал по-жестока и коравосърдечна жена.
Сутринта Джим грабна брадвата и тръгна да сече дърва, за да направи спалня за своята дама. Отпуснах му удоволствието да го прави сам. Аз съм тук да вадя злато и хич не ми пука, че възлюбената му няма къде да нанка.
Взех кирката, тръгнах към забоя, но дяволската фуста изобщо не ми излизаше от главата. Мислех с какво ли се занимава, когато е съвсем самичка. После реших, че точно сега е времето да й направя посещение. Тъй като Джим не може да ни попречи, можем да се разберем. Или поне да изкажа желанията си.
И тръгнах да я диря. Нямаше я в бараката, нито край реката. Обходих околностите и я открих — стоеше край вирчето на Дънкър и смъкваше одеждите си. Качих се на едно голямо дърво и се съсредоточих. По пътя бях поразгледал някои от нейните релефи, но сега видях всички и спрях да се изненадвам защо Джим я замъкна насам. От тези релефи дори мъртвец би затаил дъх.
Толкова се увлякох от гледката, че тя влезе до колене във вирчето. Тогава се опомних и се смъкнах от дървото.
— Ей! — креснах. — Бързо излизай!
Подскочи като ударена с тояга. Вероятно бе забравила за своята пословична скромност, защото се обърна към мен и сложи ръце на бедрата, без дори да направи опит да се прикрие.
— Джордж Сойер! Кучи син! Мръсен, гаден, груб и продажен син на курва, който иска да докопа нещо чуждо!
— За твое сведение — никога не съм искал да докопам нещо чуждо.
Опъна ръце напред.
— Не приближавай! Махай се! Само опитай да се приближиш…
Продължих и тя отстъпваше, докато водата стигна до кръста й. Чак тогава си спомни за своята вродена скромност и се потопи до шия.
— На твое място не бих го направил — казах. После седнах на брега. Точно до купчината дрешки. — Виж, хубавице, измъквай се колкото може по-бързо.
— Ще ме прибараш на куковден!
— Ако искаш да се изкъпеш, иди в реката. Но тук не влизай.
— Където искам, там. Освен това в реката е толкова студено, че ще стана на шушулка.
— Това е вирчето на Дънкър.
— И какво? Вирчето е хубаво. Тоест беше хубаво, докато ти не се домъкна тук. Хайде, махай се.
— Някога тук имаше доста риба — казах. — Но само до миналата година. Питай Джим, ако не ми вярваш. Но откак обесиха Клим Дънкър, рибата изчезна.
Тя за секунда се измъкна от водата и ми метна камък. Бях се зазяпал в нея и не успях да се отклоня, удари ме в рамото.
— Ти само се опитай да дойдеш! — изписка и измъкна още един камък.
— А, не аз. Други са тъпанари.
— Значи съм тъпанарка, така ли?! — и пак метна камък, но този път не бях толкова несръчен.
— Щом не искаш да излезеш, значи си тъпанарка.
— Като се върне Джим, ще те застреля.
— Джим ще ми е благодарен, че съм минал случайно и съм те предупредил.
— Зная за какво си дошъл. — Тук спря да ме гледа злобно, дори се усмихна. — Ти просто се страхуваш от водата, Джордж Сойер, ха-ха!
— Да, аз се страхувам от тази вода! Ти също щеше да се страхуваш, ако знаеше.