Изведнъж тя се засмя, стана от трона си, пристъпи грациозно и взе ръцете на Кромис в своите. Кромис забеляза, че очите й бяха навлажнени.
— И трябва да призная — като дете предпочитах Томб Джуджето, защото той ми носеше фантастични неща от своите любими руини. Или Гриф, който умееше така добре да разказва невероятни истории и толкова заразително се смееше…
Тя го поведе между движещите се светлинни скулптури към платформата и го накара да седне. Мегатерият застана пред него и го загледа с мъдри, спокойни, късогледи очи.
Метвет Найан седна на трона си и стана сериозна.
— О, Кромис, защо никой от вас не дойде досега? Цели десет години съм се надявала на помощта ви. Колко души от Ордена са живи? Не съм виждала никого след смъртта на баща ми.
— Гриф е жив, господарке. Преди няколко часа той потегли на Север но моя молба. Според него Томб и Тринор също са живи и здрави. За останалите не знам нищо. Късно осъзнахме какво става, но моля, не мисли лошо за нас. Едва вчера разбрах колко много сме закъснели. Какви са ходовете ти до този момент?
Тя поклати глава замислено. Светлината заигра в меките й коси, карайки ги да блестят като огнени пламъци.
— Само два, Кромис. Първо, успях да удържа града, въпреки че пораженията са многобройни. И второ, изпратих Лорд Уотърбек (който, макар и великолепно обучен, е далеч по-неопитен стратег от Норвин Тринор) на Север, начело на четири полка. Надяваме се да успеем да спрем настъплението на моята братовчедка, преди армията й да достигне Ръждивата Пустиня.
— Кога тръгна Уотърбек?
— Само преди седмица. Пилотите на въздушните яхти смятат, че ще я пресрещнем след около десет дни. Нейната армия се придвижва учудващо бързо. Но през последните дни все по-малко пилоти се връщат. Разказват, че голям брой наши кораби са свалени от енергийни оръжия, а това значително отслабва силите ни. Нашите линии за свръзка са застрашени, Кромис. Ако загубим всичките си кораби, ни чака Тъмна Ера.
Тя отново взе дланта му в ръцете си, сякаш искаше да почерпи от неговата сила. Той разбра, че товарът на отговорността за това, което се случваше, бе почти непосилен за крехкото момиче. Укори себе си, защото характерът му бе такъв.
— Кромис, можеш ли да направиш нещо?
— Вече започнах — отговори той. Опита се да се усмихне, но откри, че мускулите на лицето му отказват да се подчинят, толкова дълго не бе го правил. Внимателно се освободи от ръцете й, защото нежното им докосване го смущаваше.
— Първо, ще открия Тринор, който би трябвало да е някъде в града, въпреки че ако това наистина е вярно, не разбирам защо не се е притекъл на помощ досега. После за късо време ще застигна Гриф, защото зная преки пътеки, достъпни единствено за сам ездач. От теб искам само едно, Кралице — писмо, че изразявам волята ти. Начело на нашата армия трябва да са Норвин или Гриф, или аз, щом няма друг. Този Уотърбек е станал генерал в мирно време, предполагам, и надали притежава необходимия практически опит да се справи със силите на Мойдарт. Не бива да се страхуваш. Стига да е възможно, ние ще го направим и ще удържим победа. Поддържай ред в града и имай вяра в Метвените, които са останали, въпреки че дългът ни към теб досега е огромен.
Тя се усмихна и усмивката й размрази бариерите, които не вярваше, че изпепелената му душа ще може някога да премине. Свали един от свещените, блестящи стоманени пръстени на Нийп и го постави на левия му показалец, който бе със съвсем малко по-голям диаметър от собствения й пръст:
— Ето доказателство, че изразяваш моята воля. Такъв е обичаят. Ще ти дам въздушна яхта. Те са по-бързи.
Той се бе изправил да си ходи, но откри, че не му се искаше да я напусне.
— Не, господарке. Въздушните кораби трябва да бъдат ревностно пазени, в случай че изгубим първата битка. А и аз предпочитам да яздя своя жребец.
На входа на стаята с петте пейзажа той се обърна и я погледна през завесите светлина и ефимерните въздушни скулптури. Стори му се, че вижда красиво, нещастно дете. Напомни му скъпата мъртва Гален и това не бе учудващо. Разтърси го съмнение, че споменът вече не бе тъй силен както вчера сутринта. Като всички отшелници, Кромис мислеше, че разбира мотивите и мислите си, и се лъжеше.
Гигантската миеща мечка се бе изправила в цял ръст и го гледаше със своя умен поглед, стоманените й нокти блестяха в прозрачната си обвивка.