Убонидус бе безпомощен. Той бе поставен в куазид. И щом Амалрик се нуждаеше от компанията му по време на това страшно приключение, той бе длъжен да му помогне да се пребори с тъмните господари на Ютонтис.
Беше започнало да се свечерява, когато пристигнаха в Уулимар. Времето им бе почти идеално разчетено. Умираха от глад, същото можеше да се каже и за хлагоцита. Уулимар, Свещеният град на жреците-пророци, лежеше в самия край на Сухата пустиня и бе най-удобен като отправна точка за пътешествието им на юг на следващия ден.
Градът бе заобиколен с тройна стена и в по-голямата си част се състоеше от невисоки каменни пирамиди с широки стъпала, всяка в центъра на просторен площад. Отделните площади бяха свързани посредством аркади, подпирани от каменни колони. Изглеждаше странно как многобройното население се побира тук, защото по-голямата част от площта му бе заета от пирамидите. Но докато правеха опознавателна обиколка във въздуха, забелязаха, че извън тройната каменна стена са разположени множество бордеи — колиби и навеси от кал и слама, където живееше простолюдието. Жреците-пророци обитаваха самите пирамиди, по-скоро това бе най-вероятното.
Приземиха се на един от площадите, заобиколен от четири страни с колонади. Хлагоцитът застина почти неподвижен върху плочките от бял и черен мрамор, с които бе застлана земята около пирамидите. Само предните му крака усърдно търкаха челюстите му, знак, че е гладен. Амалрик и Убонидус се освободиха от ремъците и скочиха от дървените седла, доволни да се пораздвижат след продължителния полет.
Амалрик откачи меха със сироп от долната част на тялото на хлагоцита и го закачи на двете дебели антени встрани от устата на ездитното насекомо. То веднага вкара дългия си гъвкав хобот в специалния отвор и започна шумно да всмуква от златистата течност. Зает по този начин, той не забеляза как двадесет и девет стражи, въоръжени с дълги бронзови пики, ги обградиха. Убонидус също не обърна внимание на воините, защото се протягаше с ръце на главата, люлееше се напред-назад на върха на пръстите си и любопитно оглеждаше каменните пирамиди отблизо. Едва когато острието на една пика го убоде по десния хълбок, той подскочи, докосвайки с ръка нараненото място, и с вик прикова вниманието на Амалрик към техните недружелюбни посрещачи.
Стражарите бяха здрави тъмнокожи мъжаги с мрачни физиономии, изпъкнали челюсти и месести носове. Малките им очи гледаха злобно изпод надвиснали вежди. Носеха дълги вълнени роби, обшити със зелени и аленочервени птичи пера, шлемовете на главите им бяха дървени, върху тях бяха изрязани и нарисувани глави на птици-демони, завършваха с гребени от същите пера. Под робите бяха облечени в тесни кожени панталони и блузи. Въоръжението им се състоеше от стъклени саби с назъбени остриета, боздугани, обковани с метални шипове, и дълги, бронзови копия-пики. Изглеждаха опасни противници.
Придружаваше ги дребен шишкав притеснен човечец в невероятен тоалет, съчетаващ всички цветове на земната дъга плюс люкрино и оливет, характерни само за Туурана, с всевъзможни гънки, плисета, бастички, буфани, цепки и тем подобни, всички модели копчета и копченца, изработени от дърво, стъкло и метал. Ръцете му бяха обкичени с пръстени и тежки гривни, около врата му висяха най-малко шест гердана от оникс, морски перли, осмоъгълни плочки иридий, верижки от злато и какво ли още не. На главата му бе кацнала фесоподобна лимоненожълта шапка, завършваща с черен помпон.
Той шумно разтвори руло тежък пергамент, прочисти многозначително гърлото си. Свитъкът бе украсен с множество печати и винетки, със златна дантела по краищата, свързан с пъстри копринени панделки. Когато бе сигурен, че е привлякъл вниманието им, той започна да чете много бързо с висок напевен глас:
— Съгласно заповед на Висшия Архиепископски Съвет Срещу Еретическо Поведение, на Отдела за Свещена Инквизиция в Името на Чистата и Свята Вяра към Министерството за Съхраняване Чисти Обноски, Морал и Обичаи, подопечно на Върховния Събор за Вярност…
— Искаш да кажеш, че сме арестувани? — избоботи Амалрик.
Дребният шишко спря да чете и впери поглед в усмихнатия млад гигант.
— Не, разбира се! Ние предлагаме нежната грижовна протекция на Благословения Божествен Дух на теб и твоя съучастник. За вас са определени стаи в Сакралната Академия на Свещените Лечители на Грехове…