Разпитите относно мненията им за „Удивителните Грешки“ също преминаваха по особен, някой би казал, смешен начин. След като бе дал на своите послушници но неволя материал за мислене, той повдигаше костелив показалец и пропяваше: „Едноо?“ Ако те смятаха, че написаното под този номер е вярно, трябваше да потупат челата си, уникален жест, с който уулимарите казваха „да“, докосването на върха на носа с палец означаваше „не“.
Този Куам Ган Чи, доколкото можеха да разберат, бе някакъв супереретик, който се бе опитал да наложи своите отвратителни, абсурдни и демонични доктрини на правоверните. Това се бе случило само преди едно поколение. Хлу нам Пук не желаеше да разкаже как бе завършил живота си нещастникът, само се намръщваше мрачно, присвиваше и без това тънките си устни и кимваше енергично с глава. За тях оставаше да се досетят, че нещастникът вероятно бе изтърпял всички неописуеми ужаси на уулимарската инквизиция. Явно Прецепторът им бе прекалено благ човек, за да може да си позволи да опише с думи страшната съдба, сполетяла грешника.
Що се отнася до самите „Удивителни Грешки“, те представляваха единадесет кратки постулата или по-скоро хипотези за формата на Туурана (Куам Ган Чи смяташе, че родната им планета е сфероид), за нейното относително разположение спрямо Вселената (централно или не), как бе закрепена в пространството, без да се сгромоляса в бездната на Всемира, дали звездата Кайликс се върти около Туурана или обратно и други подобни, привидно незначителни за непосветения теми. Убонидус бе присъствал на много открити дискусии по тези въпроси в младостта си, когато посещаваше разни философски школи, и бе леко развеселен от факта, че хиперфанатиците от Уулимар отдаваха незаслужено голямо значение и изпитваха див, свещен ужас и физическо отвращение от теми, които не представляваха нищо друго, освен космогонни спекулации, защото никой на света не можеше да докаже със сигурност едно или друго мнение, що се отнасяше до Вселената и Сътворението. Куам Ган Чи, очевидно, бе най-обикновен философ-натуралист, който бе имал нещастието да се роди в страна на дебелоглави, непросветени, пристрастени в догмите на една закостеняла религия глупци.
Като съвестен поклонник на Шаматийската религия, Убонидус без капка угризение можеше да приеме първия постулат: Туурана е сферична и има ограничени размери. Той с голямо удоволствие опря палец до върха на носа си. Хлу бе толкова очевидно възхитен от неговото несъгласие с първата грешка, че Убонидус, само за да му достави удоволствие, отрече всички единадесет основни ереси. Хлу не можеше да си намери място от радост.
Що се отнася до Амалрик, човека-Бог, естествено, той познаваше из основи действителната природа на Вселената (която не е каквато аз или вие мислите). Но това ни най-малко не му попречи да се присъедини към Убонидус в отрицание на ересите. В техен интерес бе, а и чистотата на уулимарската религия заслужаваше някои компромиси. Хлу нам Пук въздъхна с явно облекчение при този развой на събитията. Той сигурно се бе притеснявал силно колко опасно можеше да се оскверни, ако му се наложеше да защитава чрез теологически спор чистотата на уулимарските постулати.
След тази първа фаза, която съвсем не премина леко и бързо, те се потопиха в истинските догми на религията на уулимарите. Те представляваха чудноват лабиринт от абстрактни, символични, неясни теории за абсолютно всичко под слънцето. Някои неща бяха направо смайващи, например отношението към цветовете и законите за правилно използване на пръстите на ръцете. Жреците на Уулимар намираха бледовиолетовото, бледорозовото, ябълковозеленото и фацентата (друг уникален за Туурана цвят) за просмукани с еретични мисли. Тези цветове никога не се носеха, унищожаваше се всичко в природата, което имаше такава окраска, и никога не споменаваха имената им.
Що се отнася до пръстите, въпросът бе тясно свързан с много сложна астрологична теория. Например показалецът на лявата ръка се считаше най-подходящ за бъркане в носа в часовете от деня, свещени за планетата Зао. Но ако те заловяха да използваш същия пръст за същата цел в неподходящ час, автоматически те обявяваха за девета степен богохулец. И така нататък. Убонидус разбра от самото начало, че никога няма да успее да се справи с този невероятно сложен код за социално поведение. А Амалрик, на когото това бе особено забавно, дори и не направи опит да го учи. Отчаян, Хлу нам Пук им донесе огромен тежък том, в който буквите бяха изписани с изключително дребен шрифт. Когато се запозна с него, Убонидус разбра, че това е само съдържанието на Свещените Писания. Тези свещени писания носеха зловещото заглавие „Деветстотин деветдесет и девет ръкописа за Откровението“. Дребничкият магьосник въздъхна облекчено, когато разбра, че няма да изискват от тях подробно изучаване на всички ръкописи, достатъчно щеше да бъде да се запознаят с тома, в който бе изложено в съвсем сбита форма съдържанието им, прочитен материал за няколко месеца.