— Бих желал да ти напомня, Роноан Мор — каза той тихо, — че си болен. Ръката ти. Аз ти оказах помощ…
— Ето ти за помощта! — Мор плю встрани. — Казвай бързо или ще те направя на две!
Баанът съскаше като електрическа змия.
— Ти си глупак, Роноан Мор. Само глупак може да обижда моята кралица под гостоприемния ми покрив.
Мор отхвърли назад глава и изрева като див звяр.
Хвърли се сляпо напред.
Кромис се завъртя, освободи се от пелерината си и я захвърли върху нападателя си. Докато Мор се освобождаваше, той приклекна, претърколи се на една страна, смени посоката, претърколи се отново. Тялото му се превърна в светкавично движеща се сянка върху каменния под. Мечът без име излетя от ножницата, той отново бе тегеус-Кромис, най-добрият боец, Убиец на Северни вълци, Лорд от Ордена на Метвен, Разгромител на Карлимейкър.
Объркан, Мор опря гръб в стената, налетите му с кръв очи бяха втренчени в дебнещия боец. Дишаше тежко.
— Успокой се, човече! — призова го Кромис. — Готов съм да приема извиненията ти. Метвените не убиват търговци.
Мор внезапно хвърли енергийния си меч срещу него.
тегеус-Кромис, който бе решил никога повече да не се бие, се разсмя.
Баанът още не се бе забил в стената с трофеите, когато той скочи, високото му стройно тяло следваше острието на Меча без име.
Задавен стон и Роноан Мор бе мъртъв.
тегеус-Кромис, който единствен вярваше, че е по-добър поет, отколкото боец, гледаше тъжно трупа и огромната локва кръв върху пода от мек бял камък и се проклинаше за своята безмилостност.
— Аз съм верен на Кралица Джейн, търговецо — възкликна той, — както бях верен на нейния баща. Това е.
Почисти острието на Меча без име и отиде да се приготви за път към Пастелния град. Мечтите за тих, спокоен живот бяха забравени.
Преди да тръгне, се случи още нещо, което го зарадва.
Не се надяваше, че ще види кулата си отново. В главата му отекваше предупреждението — Канна Мойдарт и нейните истински роднини от алчния Север нападаха с диви погледи, въоръжени с древни оръжия, решени да отмъстят на града и империята, които ги бяха унижили за последен път преди век. Във вените на Мойдарт течеше дивашка кръв. Въпреки че бе дъщеря на Метвел, брат на Метвен, тя бе наследила омразата на своята майка Балкидер, Кралица на Севера. Когато чичо й почина, тя се надяваше да получи короната на империята и пълна власт над цялата Земя. В края на царуването на стария Метвен Вирикониум отново се бе разплул самодоволно в империя на търгаши. Мойдарт отдавна сееше и подхранваше недоволство в града и империята. А Вълците от Север точеха зъби и оръжия за разплата.
Нямаше да види Балмакара отново. Затова се качи в най-високата стая и си избра музикален инструмент. Империята може би щеше да рухне в смърт и беззаконие, с нея — и тегеус-Кромис, чийто меч не носеше име, но редно бе краят да бъде посрещнат както подобава, с поезия и благородство.
Пожарът в гората от офики бе стихнал. От кристалната въздушна яхта не бе останало нищо, освен три-четири декара овъглена поляна. Пътят към Вирикониум се извиваше пуст. Изглежда, в града боевете бяха стихнали. Хоризонтът бе чист, а основите на кулата отдавна не потръпваха. С цялата си душа се помоли: дано Кралица Джейн все още държи властта, дано спокойствието да не е знак, че градът е победен и мъртъв.
Изведнъж забеляза облак прах. Тридесет-четиридесет конници яздеха в посока Балмакара.
Не успя да различи флага им, но остави настрана крушовидния източен инструмент и слезе да ги посрещне, с думи или с меч в ръка, бе му все едно.
Наложи се да почака. Пътят правеше остър завой, докато навлизаше в гората от офики, и бе все още пуст. Голяма черна птица излетя от дърветата, грачейки предупредително. Кацна близо до него и го загледа подозрително с топчести, мъдри очи. Шумът от конски копита се засили.
Иззад дърветата се появи първият конник, яхнал розова кобила на сиви петна, висока над деветнадесет педи, задницата й — покрита с яркожълт плащ.
Бе огромен мъж с мускулести рамене и още по-мускулести бедра, дългата му руса коса се вееше на къдрици около скулесто, брадясало лице. Бе обут в оранжеви бричове, напъхани в ботуши от волска кожа. Носеше виолетова риза с широки ръкави, разцепени на ивици, за да дават свобода на движенията.