На главата си бе нахлупил проста селска шапка от тъмнокафяв филц, широката й периферия плющеше на вятъра, който неспирно се мъчеше да му я отнеме.
Той с все сила ревеше думите на една балада от Дюйриниш, в която се разказваше как се броят часовете в дом за леки жени.
Кромис изкрещя радостно и това окончателно прогони черната птица.
Вкарвайки меча в ножницата, той се затича напред, викайки с всичка сила:
— Гриф! Гриф! Гриф!
Сграбчи юздите на розовата кобила, карайки я да спре, и приятелски блъсна с юмрук един от ботушите от волска кожа.
— Гриф! Никога не съм се надявал да те срещна отново. Мислех, че никой не е останал жив.
Глава втора
— Не, Кромис, има останали. Ако не се бе оттеглил след нещастието с Гален, ако не се бе промъкнал тайно в това пустинно място, щеше да знаеш, че Метвен ни остави завещание — той не желаеше Орденът да умре с неговата собствена кончина. Все пак рицарите ни напуснаха и се пръснаха из цялата империя, но са винаги готови да служат, ако бъдат повикани.
Бяха седнали в най-високата стая, Биркин Гриф небрежно бе отпуснал грубите си ботуши върху безценна масичка от оникс и отпиваше безцветно дестилирано вино от огромна чаша, а Кромис ту разсеяно подръпваше струните на някоя от лютните си, ту кръстосваше стаята. През отворения прозорец се дочуваше дрънченето на метал о метал, хората на Гриф пояха конете си, приготвяха обяда, разговаряха шумно. Бе късен следобед, вятърът бе стихнал и офиките бяха неподвижни.
— Казвай тогава, къде са Норвин Тринор или Томб Джуджето? — попита нетърпеливо Кромис.
— Хо! Че кой може да знае къде е Томб, дори когато времената са спокойни? Без съмнение, кръстосва пустините от ръжда в търсене на нови и нови машини на древните. Но съм сигурен, не е жив и ще се появи като зла поличба за враговете в най-решителния момент. Що се отнася до Норвин, мислех, че знаеш. Вирикониум е любимият му град, а ти живееш съвсем наблизо.
Кромис отбягна въпросителния поглед на гиганта.
— След смъртта на Гален и Метвен аз живея съвсем сам. Не съм срещал жива душа. Бях… Бях самотен и се надявах да остана такъв. Май виното ти е свършило.
Той отново напълни чашата на приятеля си.
— Ти си голям мислител! Някой ден може да измътиш нещо. — Гриф сам се засмя на шегата си и се задави с вино. — Как оценяваш ситуацията?
Далеч от спомена за Гален, Кромис се чувстваше по-уверен.
— Сигурно знаеш, че в града са избухнали бунтове? Кралицата е съумяла да съкруши поддръжниците на Канна Мойдарт.
— Да. Горя от нетърпение да счупя главата на тези нищожества. Бяхме тръгнали натам, когато забелязахме дима около кулата ти. Ти, разбира се, ще дойдеш с нас?
Кромис поклати глава.
— Приятелска покана за трошене на черепи, благодаря, но имам нещо друго предвид — каза той. — Тази сутрин научих, че Канна Мойдарт е тръгнала насам начело на ордите си от Север. Идва да пожъне плодовете от посятото. Нейни военачалници са роднините на Балкидер, а ти знаеш колко омраза са натрупали Северните племена, откак Борринг отне земите им в полза на Вирикон. Вероятно тя събира подкрепления по пътя.
Биркин Гриф се надигна от мястото си и пристъпи тежко до прозореца. Погледна към хората си на двора, дишаше шумно и трудно. Обърна се към Кромис с мрачен поглед.
— Тогава да тръгваме, приятелю, и то колкото се може по-бързо. Това е страшна новина. Докъде е стигнала Мойдарт? Младата Кралица събрала ли е своята войска?
Кромис сви рамене.
— Забравяш, друже. Допреди няколко часа аз бях отшелник, който предпочиташе поезията пред меча си. Моят… информатор… не каза нищо повече от това, което вече знаеш. До известна степен той бе причината за пушеците, които си видял.
Наля си чаша вино и продължи:
— Моят съвет е следният: ти вземаш дружината си и колкото се може по-бързо потегляш на север. Оставяш тук всички излишни товари. Ако Кралицата е събрала вече армия, без съмнение ще успееш да се присъединиш към нея, преди да се е стигнало до по-сериозни сблъсъци. В случай че начело на армията не стои вече Рицар от Метвените, ти трябва да предложиш (само да предложиш, хората забравят, а нашият стар крал го няма, за да ни подкрепи) да станеш главнокомандващ.