От някогашната грозна сграда, приличаща на чифт кутии за обувки, наречена Хилтън, сега не бе останало почти нищо. Кутиите, които за известно време бяха най-луксозният хотел в София, се разпаднаха по време на срещата на върха преди двадесетина години, която по неясни причини се проведе в нашата столица. Тогава разбиранията за тероризъм се преобърнаха с главата надолу и всички схващания за действията, подбудите, причините и изпълнителите му вкупом станаха ненужни.
Него лято в Хилтън се бяха събрали ръководителите на държавите, в които бяха и хлябът, и ножът. Приличащият на кочан президент на САЩ, мазният му колега от Велика Британия, първият гей-президент на Франция, начумереният в желанието си да изглежда суров президент на Русия и още куп други глави, включително нашият хубавец — както се казва, барабар Петко с мъжете. Охраната беше по-жестока от всякога, а техниката и специалистите бяха повече, отколкото по време на Афганистанската война. Говореше се, че снабдили дори врабчетата и гаргите с камери, предаватели и миниатюрни датчици за контрол. И пиле не можеше да прехвръкне, защото пилетата също бяха вербувани.
На осемнадесети юни в деня на откриването на срещата по улиците на София имаше толкова полицаи и линейки, че човек можеше да си помисли (спомняйки си Илф и Петров), че хората тук се раждат единствено за да бъдат прегледани и след това арестувани. Може и в обратен ред. Откриването на срещата беше насрочено за десет часа. Три часа преди това всички журналисти, ТВ-оператори, гости, преводачи, фотографи, политици, натруфени дами и ординарци бяха прекарани през стаи, където ги събличаха чисто голи, дрехите и апаратурите им се проверяваха най-щателно, а самите тях оглеждаха извънредно подробно, включително зъби, нокти и всякакви тайни места, където човек можеше да навре пръчка динамит например. След това под зоркия поглед на охраната цялата тази тълпа стоя в отделна зала до десет часа. Тогава ги въведоха в централното фоайе и ги наредиха, като изрично предупредиха, че който мръдне или започне да се разхожда насам-натам, да се чеше, да пъшка и да кашля, моментално ще бъде арестуван. Споменатите по-горе президенти на великите страни, заедно с още няколко други свои колеги от така наречените държави-сателити, се подредиха пред тълпата гости и търпеливо зачакаха церемонията, която трябваше да трае нито повече, нито по-малко от три минути, след което щяха да се оттеглят, за да мъдруват над съдбата на света.
Церемонията включваше поднасяне на цветя от седем момичета, кратко приветствие от нашия президент и една минута за снимки и усмивки. Когато момичетата, всички естествено внимателно подбрани и напълно проверени, влязоха в залата, хората, които и без това не смееха да гъкнат, съвсем утихнаха. Ако Афродита беше видяла отнякъде тези създания, сигурно щеше да почине от завист, а Хубавата Елена щеше да си оскубе косите, толкова красиви и чаровни бяха тези момичета, специално избрани от няколко страни и раси. Дори самите господари на света, подредили се като футболисти преди мач се загледаха в нимфите, които минаваха покрай тях. Не е за чудене, че и хубавецът от Франция за миг спря погледа си върху тях, не успял да устои на излъчването им.
Момичетата се събраха в кръг и вдигнаха ръце нагоре, образувайки с цветята в тях огромен букет. При това движение на ръцете прекрасните им гърди се изпънаха под тънките копринени ризки, чу се приятният, с нищо несравним нежен звук на скъсана коприна, невероятните форми изскочиха навън и в залата се понесе лека въздишка. Дъртият коцкар от Германия се беше изпотил и нервно потриваше чело, а знойният брюнет от Апенините леко потрепваше, вперил поглед в тях.
И точно когато цялата зала, купът президенти и още половин свят пред телевизионните екрани бяха вперили очи в тези невероятни гърди, в тези неземни творения на природата, те взеха, че се взривиха, отнасяйки двадесетина президенти, двеста гости, още толкова охрана и служители, и хотел Хилтън със себе си. Оказа се, че прекрасните гърди, освен с баналния силикон са били подкрепени и с някакъв пластичен взрив, нещо като силикон, но с огромна разрушителна сила. Единственото утешение за жертвите беше, че са умрели от най-красивите цици на света.
Кой, как и защо беше наел тези прекрасни създания за умопомрачителната акция така и не стана ясно, защото три месеца след това светът вече се бе върнал триста години назад, петролът се беше превърнал в извара, вместо листа по дърветата растяха клечки, а хората бяха готови да им отрежат ръката за глътка кафе, стиска тютюн, или чаша вино. Но дори и на някой да му бяха притрябвали отрязани ръце, нямаше откъде да намери горните неща.