8
До мистериозната среща имаше половин ден и аз реших да се опитам да събера още информация. Отидох в кръчмата „При Глобо“. Там преди два дни разговарях с Мърльо и му дадох аванс, за да ми достави ВИРТ. По това време на деня тук беше почти празно. Няколко души седяха по масите и тихо си говореха. Ходенето на ресторант отдавна беше загубило онова социално и физиологическо значение, което имаше преди двадесетина години. Сервираха се главно няколко ястия: един вид картофи (растението, оцеляло след генната чума), в няколко еднакво безвкусни разновидности и куп също толкова безвкусни синтетични каши на петролна основа. Алкохол почти нямаше. Заместваше го опиум във всякакви модификации.
Трансформацията с петрола донесе и едно удобство — лесно синтезиранe на хранителни органични продукти от новото черно злато, което преди така лекомислено изгаряхме. Това извличане се оказа лесно и сякаш потвърди старото правило — всяко зло за добро. Този страховит алхимичен ураган, който прекрои света за няколко месеца, доказа и още нещо: че маркототевщината е атрибут не само на отделна личност, но и на цяла нация.
Две години преди петролните кладенци да заприличат на пресечено мляко, в черноморския шелф и в полетата на Южна Добруджа бяха открити големи находища на нефт, не просто големи, ами направо огромни. Толкова огромни, че TEXACO предложиха да ги вземат на концесия срещу изплащане на външния ни дълг, който по това време не се събираше на екрана на дванадесетразряден калкулатор. ЛУКОЙЛ и две арабски компании пък предложиха същите условия, плюс още толкова безлихвен кредит, плюс кажи-речи безплатен бензин за населението, плюс още куп всякакви инвестиции. Японците не останаха по-назад и съвсем делово предложиха да ни построят нова столица безплатно, само и само да им дадем концесия за ползване на тези находища. Май бяха готови да ни построят и нова държава.
За кратко време България стана най-ухажваната страна в света, най-желаният партньор и най-вкусният залък на световната икономическа баница. Изглеждаше, че параноичната мечта на поколения българи, лелеяна по кръчми и политически форуми, крещяна в манифести и предизборни речи, мечта, изграждана векове с балканско твърдоглавие и разсипвана със славянска разточителност, мечтата за Велика България най-сетне ще се сбъдне. България щеше да стане богата и поради това уважавана, влиятелна и харесвана страна, страна, в която хората живеят достойно и щастливо, като в един нов златен век. Но не би. Петролните находища се сгромолясаха и единствената ни утеха сега е, че имаме поне евтин, почти неизчерпаем източник на храна.
В ресторанта „При Глобо“ сервираха основно такава храна, която беше отвратителна, миришеше лошо, имаше лош вид, но поне снабдяваше така наречения организъм с всякакви вещества, необходими за неговото функциониране. Седнах на една маса край прозореца и си поръчах чифт наденички, приготвени от тежки деривати на петрола и чиния маргарин. Почудих се дали да не взема една лека фракция, обявена като бира, но се отказах и си взех чаша вода. Погълнах храната бързо и почти насила. Всяко забавяне можеше да доведе да бунт на стомаха и връщане обратно в чинията. Приключих бързо с обяда, без да ми стане особено зле. Ако съберях малко воля, можех да запаля и една синтетична цигара. Облегнах се на стола и се загледах през витрините в хората, които минаваха по улиците. Улових с крайчеца на окото си силует, който мина покрай мене и като ме тупна по рамото, седна на масата ми.
— Ончо! — възкликнах аз.
— О, шефе — отвърна Ончо.
Не бях виждал Ончо повече от месец. Беше приятен едър арменец на неопределена възраст. Как пък ме видя тук!
— Как си, Ончо? — попитах го аз и най-накрая запалих от синтетичната гадост.
— Нормално — отвърна той. — В смисъл, че съм зле. От десет години чакам да умра, но изглежда са ме изтрили от списъците.
Ончо извади мръсна цигара марихуана и бавно я запали. Преди тридесетина години Оник Такводжиян беше известен икономист, консултант на няколко правителства и почетен член на куп университети. Беше написал повече статии и книги, отколкото нормален човек можеше да прочете за един живот. Най-известен обаче стана няколко години преди апокалипсиса с теорията си за неевклидовата или още квантова икономика.