9
Запътих се към сградата на Първо (и единствено) софийско управление на полицията. Началник беше дебелият Матей. Дебелият Матей беше не просто дебел, а огромен. Невероятно корумпиран, груб и циничен, той притежаваше и огромна физическа сила. От него се страхуваха и подчинените му, и бандитите. Досега се бяха опитвали да го убият поне десетина пъти. Всички опити завършваха с куп трупове, между които обаче липсваше неговият. Матей не подбираше средства, за да остане във властта. Купуваше политици и сам се продаваше. Пазареше се с бандюгите като на селски пазар, но и се биеше с тях, когато му противоречаха. Най-интересното бе, че в ценностната система на този мошеник и главорез аз заемах видно място. Бих го нарекъл лично и дори достойно. По незнайни причини Матей се грижеше за мен и се отнасяше винаги с внимание и уважение, което понякога малко ме притесняваше и дори плашеше.
Вярно, че някога, преди тридесет години ходехме заедно с оръжие в ръка по разни умиротворителни акции на ООН. Всъщност под егидата на ООН, но зад тях фактически стояха Микроген. Микроген, или МГ, беше най-богатата компания в света. Не просто най-богатата, а най-влиятелната, най-могъщата и най-безкомпромисната. Тя беше продукт и собственост на един друг могъщ монополист — Майкрософт. Причината точно Майкрософт да породи Микроген, а не някоя от другите световни икономически акули, бе една единствена и много проста. Майкрософт беше лидер и ненадминат специалист по борба с нелегалните интелектуални продукти. Нито една полиция по земята, нито ЦРУ, нито КГБ, нито прехвалените израелски и английски служби, нито пипалата на Камората, Триадата, японската и руската мафия, нито агентите на музикалните и филмовите компании можеха да се похвалят с полицейския апарат, с мрежата от доносници и специалните служби, които Майкрософт беше отгледал и разстлал по света. В сравнение с тази мрежа за контрол (естествено и наказание) над ползването на интелектуалните продукти на Майкрософт, всичко останало, което беше създало човечеството като тайни служби от времето на египетските жреци до днес, беше като детска игра. Стигна се дори дотам, че делата по лицензионните нарушения на продуктите на Майкрософт бяха станали повече от всички други граждански дела, взети заедно. Цели съдилища, армии от адвокати и куп полицейски бригади се занимаваха само и единствено с Майкрософт и нарушителите на правата му. Микроген директно прекопира схемата за тотален контрол и полицейски надзор, които вече десетки години упражняваше Майкрософт.
Само че в случая ставаше въпрос за нещо много по-важно. Първият продукт на Микроген бе генно стабилизиран ориз. Оризът беше действително чудо на генетиката и човешкото развитие. Издръжлив на всички познати болести, нападащи това нежно растение, отблъскващ вредителите чрез модифицираната си външна обвивка, издръжлив на студ, жега, суша и природни стихии, този продукт на Микроген сякаш щеше да реши колосалния проблем на Земята — глада. Микроген започнаха да продават продукта си на висока цена, предвид почти сто процентната събираемост на реколтата. Естествено, имаше пазар. Още по-естествено беше, че получи страхотно разпространение по света. И тогава Микроген нанесоха удара си. Измислиха лицензна годишна такса за ползване правото на всеки фермер или държава да сее от нейния продукт — Ориз-Г, както го наричаха. Лицензите бяха непосилни, като се има предвид, че Микроген започнаха да пускат всяка година нови и нови генно модифицирани култури, включително и нови версии на Ориз-Г. Много държави и фермери се отказаха от ползването им, а много ги ползваха нелегално. Тогава в действие се включи апаратът на Майкрософт и започна едно велико дебнене, следене и съдене.
Драмата стана пълна, когато обикновените култури, тези, с които човечеството се беше изхранвало хилядолетия наред, изведнъж започнаха да мутират и загиват. Говореше се, че пръст, при това среден, имал Микроген, защото разпространил бактерии, унищожаващи всички други видове ориз, освен Ориз-Г. Някаква плаха световна организация се опита да разплете случая, но кълбото се обърка още повече. Хилядите дела, които бяха заведени срещу Микроген, не стигнаха до никаква развръзка, обикновените земеделски култури загиваха и хора и цели държави се принуждаваха да отглеждат продуктите на Микроген, повечето от тях естествено нелегално. Печалбите на монополиста станаха толкова големи, че наложиха дори в Съвета за сигурност към ООН да се приемат резолюции срещу държави, които ползват и поощряват използването на пиратски — каква дума само! — селскостопански култури. Колкото и да е чудно, Микроген се наложиха и в международното право, осигурявайки на нарушителите жестоки санкции, парични глоби, ембарго, включително и военна намеса в особено нахалните държави, които вместо да оставят народа си да пукне от глад, отглеждаха и консумираха пиратски видове Ориз-Г, Боб-Г и Леща-Г.