Имах два часа на разположение. Трябваше да вечерям и да помисля. Заведението беше пълно. Народът се наливаше с етилов алкохол, тъпчеше се с мутирали картофи с маргарин и хич не му пукаше. Не бях гладен. Не ми се и пиеше. Не вървеше обаче да стърча на бара, без нищо да правя. Изкушавах се с пачките, които тежаха в джоба ми, отредени за ВИРТ, да си поръчам една по-фина картофена водка. Отказах се все пак. В единия край на заведението се бяха събрали десетина души. Приближих се бавно. Както обикновено, Доктора беше събрал около себе си слушатели и пробваше красноречието си върху тях. Познавах някои от присъстващите. Редовни посетители на „Велика България“ и постоянни участници в кръчмарските дискусии. Седнах на един стол в ъгъла и се заслушах. Доктора беше висок и слаб, изключително темпераментен и ужасно гръмогласен. Доколкото си спомням, беше участвал в някакви правителства преди тридесетина години като експерт по какво ли не.
— Всичко, което стана в последните тридесет години, е закономерно — горещеше се той и слабото му лице се обливаше в червенина. — Ние натрупахме познания, които не успяхме да осмислим. Всичко, което бяхме успели да изградим като научни парадигми и морални норми, се срина.
— Научните парадигми, да — обади се дребен мургав мъж с оредяла коса — най-малкото, защото наука в момента почти няма. А и тези, които мислят, че са учени, по никой начин не могат да обяснят какво става и защо става. Но моралните норми, които са изграждани през хилядолетията, не са се променили. Това, че не се спазват, не значи, че не са верни.
Доктора почервеня още повече:
— Човечеството се променя като цялостна система и заедно с нея се променя и цялата надстройка. Това, че ти не го виждаш, не значи, че моралът не се е променил. Но аз друго искам да ви кажа — Доктора спря за секунда и отпи юнашка глътка от чашата пред себе си. Със сигурност не пиеше вода. — Забележете, че човечеството успя да промени физическата структура на пространството. Електромагнитните вълни вече не се разпространяват по законите, които бяхме извели. Гравитацията май не се съобразява с нашите учебници и формулите, по които работехме, да не говорим за светлината, звуковите вълни и химическите процеси. Това е сламката, за която трябва да се хванем. Ние променихме фундаментални закони. Наистина несъзнателно, след безогледно експлоатиране на планетните ресурси и никакво внимание към ноосферата. Кажете ми друг жив организъм, населявал някога нашата планета, да е успял да промени по някакъв начин физическата структура на пространството? Да не би динозаврите да са накарали електромагнитните вълни да се движат по различен от известния ни доскоро начин, или мамутите? Не са го сторили и делфините, нито кучетата, нито маймуните. Значи, можем да се опитаме да направим целенасочено това, което сме направили погрешка. Защото по някакъв начин ние успяхме да променим нашата планета за няколко месеца. Така, както дивакът, запалил някога случайно огън и изпепелил гора, се е чудил и вайкал, така и ние сега. Чудим се и се вайкаме над изпепелената гора. Трябва да разберем кое копче сме натиснали и кой лост сме дръпнали.
След тази продължителна лекция Доктора, явно уморен, обърна чашата до дъно. Чудно е как от всички полезни и култивирани с толкова труд растения се запазиха най-устойчиво картофите и захарното цвекло. Мисля, че причината е една-единствена — да си правим алкохол. Без него сме загинали. Ето за това ми се иска някой ден да изнесе лекция Доктора. Облегнах се на стола и притворих очи. Сякаш от някакъв далечен бряг до мен достигаха гласовете на Доктора и компанията. Спореха, надвикваха се, някой ядно тропаше по масата и настояваше за тишина. Тишината обаче и тя като мен май беше затворила очи и отсъстваше от масата за дискусии. Тези хора бяха преживяли едни ужасни години, живееха в не по-малко ужасно време и, което е най-неприятното, не виждаха никаква утеха в бъдещето. Колективният архетип този път не можеше да намери символите, за които като за спасителна клонка да се хванат. Доктора освен експерт по всичко и участник в поне три правителства, беше и специалист по митовете. Сега — казваше той — митове няма. Забелязвате ли, че липсват всякакви измислени истории, фолклорни разкази и митологични символи? Целият ни Аз е обърнат към миналото, понеже настоящето е неясно, поради причина на несъществуващото бъдеще. Митовете възникват, когато обществото има развитие, когато настоящето му проектира миналото в бъдещето. И когато там, в това бъдеще, макар и за миг в колективното несъзнателно се мерне някаква проекция, колкото и мъглива да е тя, това се приема за знак, че бъдещето съществува. Бъдеще извън рамките на биологичната индивидуалност, ноосферично бъдеще. Сега, колкото и да се напрягаме, никаква сянка от това бъдеще не се вижда. Поспорих тогава с него, не защото съм някакъв оптимист, а защото все пак силно се съмнявах в тезата за липса на бъдеще. Иначе фактите бяха такива. Обикновеният, уличен фолклор изчезна, нямаше вицове, не се пишеха стихове и песни, да не говорим за кино и театър. Колко ли от тези хора, които сега, замаяни от цвекловия спирт и наркотиците, получили някакво интелектуално удоволствие от споровете край масата, щяха да доживеят до следващата година? Колко ли от тях щяха да потърсят проекцията на бъдещето?