— Пари ли? Ти нямаш пари. Аз имам пари. Разбра ли? Аз. Ако искам, ще ти взема всичко, без да те питам и без да се пазаря. След това мога да те гръмна, да те намуша или да те обеся. Може и всичко наведнъж.
Устата му миришеше на кисело. Така мирише новият наркотик — смес от хашиш и някаква производна на петрола. Като нищо можеше да ме гръмне. Спомних си какво каза Ага Хан за него. Опитах се да кажа нещо успокоително, макар че при типове като него никаква психология не вирее.
— Прав си — миролюбиво казах аз. — Просто си мисля, че ако искаш, може да направим някоя сделка. На един човек му трябва ВИРТ и дава доста пари за това удоволствие. Мърльо спомена, че може би имаш.
— Слушай, глупако — киселият дъх ме блъсна в лицето, — само не се прави, че нищо не знаеш, защото ще те накарам да те изкъпят в Перловец. Къде е ВИРТ-а?
Признавам, че ако в този момент беше казал, че е господ, нямаше да се учудя толкова.
— Как къде? — абсолютно искрено и слисано попитах аз.
Бебо изглежда усети слисването ми и на свой ред се смути. За секунда. После пак стана агресивен.
— Абе ти идиот ли си? — изхърка той и закръжи около мен.
На отблясъците от прожектора различих десетина души. Ако някак успеех да се измъкна от тази каша, щях да съм герой. Ако не — антигерой. Мъртъв обаче. Бебо продължаваше да обикаля около мен. Пристъпваше плавно като тигрите едно време в зоологическата градина. Докато се мъчех да следя движенията му, някои от неговите хора се приближиха тихо до мен и в един миг двама от тях заедно с Бебо ми скочиха. Притиснаха ме отзад с маса около стотина килограма, а Бебо се озова отпред, размахал невронен нож. Лъчът на прожектора осветяваше този път неговото лице. Това не предвещаваше нищо добро. Типично поведение на маниак. Изпитваше удоволствие, като ексхибиционист, да показва лицето си. Разбира се, не пред всеки и не кога да е, а само пред жертвата си.
— Питам за последно — бавно, с явно заучена дикция каза Бебо. — Къде е ВИРТ-а? Ако ми кажеш, ще умреш веднага, ако не, само ще докосна с ножа гръбнака ти. След това знаеш какво ще стане.
— Наистина не знам — успях да изграча аз под огромната ръка, която беше обвила врата ми.
— Не лъжи — истерично извика Бебо, и от устата му се разлетяха слюнки. — Мразя да ме лъжат. Мърльо открадна ВИРТ-а. Излъга ме, че уж знаел как се ползва. Повярвах му. След това лигавата му твар се измъкна и отнесе ВИРТ-а. После каза, че искал да преговаря. Аз не преговарям.
Съвсем се обърках.
— Мърльо се обеси — казах аз, окончателно изгубил представа какво става. — Аз нищо не знам. Видях само бележка, че има среща с тебе. Нищо друго не ми е казал.
— Добре — подозрително спокойно каза Бебо. — Вярвам ти. Затова ще умреш бързо.
— Чакай — извиках аз и ни в клин ни в ръкав го попитах: — Пробва ли ВИРТ-а?
— Не. Не успях — каза Бебо и вдигна невронния нож. — Но знам още кой има ВИРТ. Мисля да го пробвам все пак.
— Кой? — идиотски попитах аз. Пред ножа едва ли можех да се държа по-идиотски. Не се опитах да се освободя, да го убедя някакси. Какво значение щеше да има отговорът му, ако след миг бях мъртъв.
Бебо приближи ножа до гърлото ми. В следващия миг се чу лек пукот и ръката му от китката нагоре отхвръкна, заедно с ножа. Лицето ми се потопи във фонтана от кръв, бликнал срещу мен. Чуха се още няколко пукота. Ръката, която ме стискаше през гърлото, се отпусна и туловището зад мен се свлече с въздишка. Отнякъде наизскачаха пъргави сенки и се понесоха на всички страни. Бебо се бе свлякъл на земята и стискаше чуканчето, което преди секунди беше хубава дясна ръка. Надвесих се над него, като преди това изгасих прожектора, който се търкаляше край нас.
— Кой друг има ВИРТ? — изсумтях в ухото му.
Цяло чудо бе, че ме чу:
— Измъкни ме от тук. Само ме измъкни. — От устата му вече не миришеше на кисело, а на сладникаво. Миризмата на кръвта.
— Кажи ми кой има ВИРТ и ще те измъкна. Иначе ще пукнеш тук в собствената си кръв.
— Измъкни ме, измъкни ме… — гласът му ставаше все по-слаб.
— Първо кажи къде има ВИРТ — коравосърдечно настоях аз.
— Ела — изнемощяло каза той.
Приближих ухото си до устата му, с надежда да чуя някакво име. Може би Бебо щеше да ми каже. Може би щеше да ме излъже, да измисли някой, само и само да се спаси. Не успя обаче нищо да направи. Вместо име в ухото ми влезе гейзер от кръв и слюнка. Отстрани на врата му щръкна къс десантен нож и над мен се надвеси огромен силует. На слабата светлина различих абсолютно плешива глава и някакви топки кожа, вместо уши. Дебелия Матей ме вдигна с една ръка и като ме опипа внимателно да не би да съм потрошен, ме пусна.