— Това е друго, не разбра ли? Това удря директно в центъра за удоволствие и подобно на нещастната опитна мишка ще натискаме педала на това удоволствие, докато не загинем, и повярвай ми, няма да чакаме дълго.
— Не ти вярвам — казах аз и се изправих. Главата ми беше се успокоила. — Искам да видя ВИРТ-а.
— А, не — поклати глава Ага Хан.
— Просто ми го покажи. От какво те е страх? Момо е до теб.
Ага Хан ме погледна замислено.
— Може и да ти дам да го пробваш. Ти имаш силна воля, а и ако поне малко слушаше, знаеш за какво става въпрос.
— Значи все пак е наркотик?
— Не точно, и не само. Добре, ще го пробваш, но слушай, когато се върнеш от пътешествието с ВИРТ-а, ще ми разкажеш какво си усетил и ако усетя само един квант колебание у теб, че пак искаш да повториш, ще те гръмна. Бъди сигурен, че ще позная безпогрешно реакцията ти. Съгласен ли си?
Какъв ли пък избор имах. Кимнах в знак на съгласие и зачаках съдбата си.
Ага Хан излезе и ме остави сам. Раздвижих врата си. Почти не ме болеше, само беше малко изтръпнал. Какъв ли прах ми даде? Да не е стрита на прах кожа от жаба? Мърльо твърдеше, че от специално изсушени жабешки кожи се приготвя някакъв много специален наркотик. Приближих се до прозореца. Можех да скоча през терасата и да се опитам да избягам. София тъмнееше в ниското. Момо можеше този път да не успее да ме настигне. За миг се изкуших от тази идея, но любопитството ми надделя, макар че не се съмнявах — Ага Хан щеше да ме гръмне като нищо, ако решеше, че му преча. Надявах се Матей да се сети за мен преди това да е станало.
Вратата се отвори и Ага Хан влезе. Приличаше на древен жрец, който се приготвя да направи някаква страшна магия. Държеше ръцете си изпънати напред и пристъпяше бавно. И като си помисля, че преди десетина години този човек беше страшилището на Мала Азия и Балканите…
16
В ръцете си държах ВИРТ. Малка сива кутия, от която излизаха десетина фини като паяжина невронни кабела. Ага Хан ми бе описал как да го използвам. Беше ме и предупредил. Трябваше ли да му вярвам? Дали не беше бълнуване на стар хипохондрик? Поредният сионски мъдрец, който иска да спаси света. Човечеството бе изживяло какво ли не, от откриването на огъня до генното инженерство, минавайки през лъка и копието, гръцкия огън, печатарската машина, огнестрелното оръжие, книгите, телевизията, ядрения разпад и милион видове наркотици. И, общо взето, не се беше унищожило. Едва ли този ВИРТ, каквото и да е той, дори и най-мощният стимулант на удоволствие да е, може да ни затрие.
От какво толкова се страхуваше Ага Хан, човекът, който сигурно беше убил повече хора, отколкото косми имаше в брадата си? Какво го бе стресирало толкова в този ВИРТ, та не се поколеба да трепе наляво и надясно, без да мисли за собствената си сигурност?
Погладих замислено сивата кутийка и бавно започнах да слагам кабелите на определените за целта места. Първия внимателно залепих на врата си, между първи и втори гръбначен прешлен, както бе описано на кутията. Виждал съм в Афганистан как се отделят тези два прешлена един от друг. Главата литва толкова бързо, че миг след като е отхвръкнала, още може да се чуе молитвата, която шепнат устните. Втория кабел сложих на сънната артерия. Животът, пише Калдерон, е сън. Дебелия Матей преряза сънната артерия на Бебо Шебека, без да го интересува сън ли е, или не животът. Третия и четвъртия кабел залепих на темето и челната кост. От всички части на тялото природата, или бог, ако има такъв, са се погрижили най-много за мозъка. И май малко са сбъркали. Обграден отвсякъде с яки кости, той сякаш трудно приема истините. Затова хората казват — не му увира главата. Може би ако мозъкът ни не беше обвит с толкова корави стени, хората по-лесно щяха да се разбират, човечеството нямаше да стигне до този хал, на Витоша щеше да има сняг и аз нямаше да се занимавам с този ВИРТ. От друга страна пък и най-простият бръмбар тогава щеше да може да ни изпие мозъка. Петия кабел залепих на сърцето. Ако нещо може да спаси човечеството, това е сърцето.
Залепих и шестия, и седмия, и осмия, и всичките двадесет кабела. Кой знае на какво приличам. Не се страхувах от този ВИРТ. Пробвал съм всички видове наркотици, включително и електрохашиш в един бардак в Прага преди тридесет години. Ако не ме убие веднага, може да ме направи само по-силен. Човечеството трябваше да се усети по-рано, че най-голямата спирачка за тоталната му експанзия е заложена в самия човек. Всички инстинкти бледнеят пред бога на удоволствията. И ние го развивахме с пълна сила, смело и безконтролно. Опасах се с кабелите и сега трябваше да реша дали да пусна ВИРТ-а или не. Ага Хан, ако още е жив, щеше да ме чака да разкажа какво съм изпитал. Чака ме и моят човек с възнаграждение, каквото си избера. Дебелия Матей, и той сигурно ме чака да му дам дела. Доктора от „Велика България“, и той чака, за да поспори за нещо. Ончо също чака в „При Глобо“, за да развие някоя квантова икономическа теория. Може би и Мърльо също ме чака. Но там, където чака Мърльо, не мислех да ходя. Не още. Не още. Пресегнах се и включих ВИРТ-а.