— Аз пък правя разлика между раждане и смърт — казах, оставяйки кафето настрана. Изведнъж ми загорча. — Това, което става, е смърт, след която няма раждане. Харесва ли ти Витоша такава, каквато е сега? Защо трепериш над хилавата си ябълка? Остави я да умре. После изтръгни дръгливия й скелет и го забучи в планината сред сините пепелища на гората и след това можеш да напишеш ода за Амазонската джунгла.
— О! — възкликна Ага Хан. — Сегашната планина си има своето очарование. Тя не винаги е била покрита с гори и клекове. Сега е като излъскан скъпоценен камък. Не мислиш ли?
Да ти пикая на камъка — казах си на ум и надигнах горчилката. Трябваше да питам каквото имам да питам и да си ходя.
— Слушай — продължи Ага Хан, — ако познаеш от кого е този стих, имаш един стек цигари:
— Не знам — признах аз. — Хубаво е. Но е и тъжно. Само не ми казвай, че си прописал стихове.
— Аз отдавна си пиша — засмя се Ага Хан. — За съжаление тези не са мои, но пък цигарите си остават при мен.
— Виж какво, гледай си Витоша, щом ти харесва такава, но да знаеш, в това има нещо извратено, некрофилско. На мен изобщо не ми харесва. Нищо в този свят вече не ми харесва. Гледам само себе си и ако някъде са останали вълци единаци, ще се запиша в техния клуб. Искам да се махна оттук, въпреки че не знам къде точно мога да отида. В момента имам една идея. За да я осъществя, ми трябва ВИРТ.
Ако опитът ми беше с няколко години по-кратък и наблюдателността ми съвсем леко притъпена, нямаше да усетя тънката вълна на безпокойство, която премина през Ага Хан. Знаеше нещо старият бандит.
— Друсаш ли се? — изръмжа той.
— Наркотик ли е? — продължих да настъпвам аз.
— Нямам представа. Чух разни неща оттук-оттам, но знаеш, че дроги не ме интересуват.
— Значи е някакъв наркотик. Слушай, Ага Хан. Трябва ми този ВИРТ. Имам клиент. Плаща добре, даже свръхдобре. Имам някакви следи, но ми трябва още информация.
— Какво си чул? — попита Ага Хан, без да ме гледа.
Реших да спестя половината истина. Както казваше един приятел, ако Джордано Бруно беше спестил половината истина, можеше още да е жив.
— Казаха ми, че Бебо Шебека имал ВИРТ — за човека от Симеоново замълчах.
— Шебека ли? — Ага Хан искрено се учуди. — Беше нещастен мародер, който режеше ръцете на хората, за да им вземе часовниците. Мързеше го да ги разкопчава. Едва ли има нещо повече от смрадлив фас марихуана в задния си джоб. Кой ти каза за него?
— Сигурно не го познаваш. Млад е. Мърльо му викаме. Вре се насам-натам, познава цяла София и всички отрепки в нея и отвреме-навреме ми носи информация. Привързал се е към мен. Намери ми ВИРТ, Ага Хан. Помогни ми. Никога не съм искал нищо от теб, но сега ми трябва помощ. Твоите хора не може да не са чули нещо. Не може да не знаят нещо. Не става въпрос само за пари, даже изобщо не е до тях.
— Жена ли има? — подозрително попита Ага Хан.
— Не. Нещо по-велико. Човекът, който търси ВИРТ, е чужденец. Може да ми помогне да се махна от тук.
— И къде ще идеш? — искрено се учуди Ага Хан.
— В северните части на Кавказ природата е останала непроменена. Има гори, стометрови борове, през лятото цъфтят цветя и снегът не се стопява. Сънувам го всяка нощ, понякога и през деня. Трябва да видя още веднъж снежен връх, преди да умра. Ако намеря проклетия ВИРТ, ще ми помогнат. Сам няма да мога да отида, дори и да имам един електрокар злато, кафе и цигари.
— Нищо не знам — каза Ага Хан. — Чух, че в Австрия на мода бил някакъв препарат Уирт. Знаеш, че Одерският санитарен кордон е ужасен, а Алпийската флуктоационна зона не ни позволява да шетаме из Европа, както едно време. Може този Уирт да е твоят ВИРТ и най-вероятно е някаква пиклива синтетична дрога, която те парцалосва за нула време.
— Не ме интересува какво е — отвърнах аз. — Нито ще го пия, нито ще го ям. Трябва ми, за да купя мечтите си. Да купя своя рай.
— Ако изобщо съществува — измърмори Ага Хан и ми наля още кафе. — Ако чуя нещо, ще ти кажа.
— Свържи ме с Шебека — помолих го аз. — Чух, че той имал ВИРТ, ако няма, може пък да знае нещо.
— Неприятна личност е — намръщи се Ага Хан. — Дори и да има нещо, едва ли ще ти го даде.
— Дори и за куп пари?
— Най-много да те гръмне и да ти вземе парите.