— Човек, който ръководи толкова хора, едва ли гърми за щяло и нещяло.
Ага Хан ме погледна сърдито:
— Ще ти се обадя утре. Ако искаш, допий си кафето, аз трябва да свърша някои неща. — И излезе, оставяйки ме сам.
Застанах пред високия френски прозорец, който обрамчваше София като картина. Съвсем отблизо се виждаха остатъците от стълбовете на Симеоновския лифт. Трябваше да разбера от Мърльо кого е имал предвид, като ми говореше за човека от Симеоново. След обяд ще го потърся. Долепих лицето си до прозореца и deja vu ме връхлетя като внезапен ураган.
Залените с пролетни цветя поли на Витоша и сладък, ароматен пролетен дъжд, който ни е подгонил и ни е накарал да се скрием в близкото заведение. Долепил съм нос до стъклото и гледам как капките тичат надолу към нищото, а София долу в ниското е обляна в дъжд и слънце и огромна нереална дъга се е проснала от Люлин до Верила като знамение от друг свят. Малката ми ръка стиска лапата на баща ми и е хубаво, и малко страшно, защото гледам света отвисоко и виждам колко малък и крехък е, и чувствам, че само някой да мръдне с пръст, ей-оттук, от високото, и ще го срути. То всъщност така и стана. Завъртях глава, отръсках спомените, както куче се отърсва от вода и излязох от къщата на Ага Хан.
5
След като напуснах Симеоново, спрях и погледнах назад. Около стълбовете на лифта нямаше много къщи. Може би трябваше да попитам Ага Хан за човека от Симеоново. От друга страна, ако знаеше нещо, би ми казал и без да го питам. Трябваше да разбера кой живее до Ага Хан. Имаше четири къщи точно до стълбовете, може би Мърльо имаше предвид някоя от тях. Най-добре е да питам самия него.
Тръгнах към София. На поста при зоологическата градина си взех „Новия Макаров“ от намусените патрули. Не мина без проверка на картата и погледи, изпълнени със съмнение. Ако хванеха някой бандит, крадец, терорист, или просто прекалено любопитен пътник, щяха да получат солидно възнаграждение и като се има предвид, че Симеоновското поселище по понятни причини не се ползва с хорската обич, рядко оставаха без работа. Симеоново с десетината си хиляди жители от елита на управляващите и каймака на мошениците привличаше и десетки хора, търсещи работа, крадци на дребно, търсачи на щастие, слуги и гъзолизци. Само че се бе превърнало в нещо като Забранения град и влизането в него бе доста трудно. Както и излизането. След като ме провери по-старателно, отколкото на влизане, патрулът ми върна картата и, доколкото усетих, с неохота ме пусна да си ходя.
С бодра крачка стигнах до трамвая на кулата за по-малко от час. Нямах неприятности нито с други санитарни патрули, нито с бродещи банди.
Преди да отида до Мърльо, реших да свърша още нещо. Три дни подред предпазливо бях разпитвал всички доставчици и пласьори на дрога. Никой освен Мърльо не беше чувал за такова нещо. Не бях ходил само при Мимо Плъха. И него съм го охранявал някога. Мимо обикновено киснеше в една кръчма до ЦУМ, откъдето майсторски ръководеше предприятието си. Беше неприятен мазен тип със смачкана физиономия. Физиономията му буквално беше смачкана преди време, когато се опита да се опъне на шефа на полицията. По непонятни причини го оставиха да живее и да се разпорежда с половината дрога в София. С другата половина се разпореждаше полицията. Всъщност тогава му досмачкаха физиономията. Основната преса на лицето му я бяха направили преди тридесетина години по време на ромските линчове. Години наред след тези събития психолози и народопсихолози се опитваха да обяснят драмата, при която циганите бяха подложени на жестоки гонения и линч. Някак ей така между другото в масовото съзнание полека-лека започна да се утвърждава необходимостта от прочистване на нацията, от дестилация на генофонда, от уеднаквяване на расата. Вестници, електронни медии, политици и доморасли оратори по кръчми и електронни форуми сипваха по малко масло в огъня, добавяха по малко уран в бомбата, докато накрая критичната маса се събра и иначе кроткият славянобългарски народ изригна в параноична вълна и си спретна една минигражданска война. По това време Мимо Плъха беше водач на един от наказателните отряди. Доста съвестен и пламенен водач. Такива после или ги гилотинират, или ги разстрелват, или стават императори и президенти. Мимо някакси оживя, успя да премине през няколко цигански гета, като ги изравняваше със земята, докато накрая го спипаха в засада и му изравниха физиономията. Психолозите и народопсихолозите напразно се опитваха да внесат яснота в тъмната балканска душа. Все едно да се опитат да обяснят защо германците миналия век подгониха половината човечество или защо руснаците си направиха национално харакири след 1917 г.