Моторът пое по 65-а улица и отново се вряза в движението. Сержантът умело избягваше сблъсъците с коли и камионетки. Фойерверки, клаксони, мъже във фракове; всякакъв вид хора, които правеха необичайни неща: стояха върху капаците на колите си, пикаеха до тротоара, пиеха шампанско от обувка.
Облечена в бяла престилка, Сара Макфадън ги чакаше по средата на тротоара сред тълпа гуляйджии.
— Вие ли сте госпожа Макфадън? — попита Гарсия.
— Да, сър.
— Покажете ми някакъв документ за самоличност. Сара размаха пластмасовата карта със снимка, провесена на верижка от врата й; наведе се към мотоциклета и каза:
— Ще дадете това на Док Даунс и на никой друг. Трябваше да се обади самият кмет, но ето го въпросното нещо. Или поне се надявам да е то.
— Стига приказки — сряза я Гарсия. — Дайте ми дискетата. Док ще ви се обади, щом я получи.
Отново навлязоха сред движението. Сержантът направи опит да свие по Уест Сайд, по 11-о, а после по 12-о авеню, но всичките бяха задръстени. Наизлезли от колите си, хората пиеха и пееха по улиците. Пуснаха в употреба светлини, сирени, караха по тротоарите само и само да си пробият път към центъра. На 42-ра зърнаха видеоекраните и гигантските увеселителни палатки по Таймс скуеър. В каската си Гарсия чуваше единствено воя на двигателя и сирената, но той усещаше как градът се тресе под гумите. В 23,30 стигнаха до 34-та улица.
В 23,39 президентът на Съединените щати се срещна с онези членове на Съвета за националната сигурност, които успяха да стигнат до Белия дом.
В 23,42 часа източно стандартно време, когато на Западния бряг беше 20,42, свързаните в северозападния пръстен електростанции, се съгласиха да се изолират една от друга и да прекъснат веригата. Навсякъде другаде из страната включително и на североизток електростанциите решиха да останат скачени и ако се стигне дотам, заедно да излязат от строя.
В 23,44 Рони и Джод отидоха в спалнята и затвориха вратата. Док запали марихуана, Каролин започна да танцува, Ейдриан продължаваше да си играе с влакчетата, Бо крачеше напредназад, а Джоди, сляла се изцяло с камерата, снимаше всичко.
В 23,45 на 85-а улица Копланд и Спилман гледаха как на Медисън скуеър Гардън Барбара Стрейзънд пее на живо любовна песен за Ню Йорк.
От другата страна на реките Америка чакаше и гледаше часовниците.
В долната част на „Бродуей“ задръстването леко изтъня и мотоциклетът набра скорост. В 23,46 Гарсия пристигна пред сградата на Насо стрийт; разполагаше с четиринадесет минути.
Док и Бо го чакаха на улицата. Бо мигом се завтече нагоре с дискетата, а Док остана, за да покани полицейския капитан да влезе.
— Наистина не ми е възможно. Налага се да отида да се погрижа за участъка си — обясни Гарсия.
— Оттук ще го сториш по-добре — уверяваше го Док. — Хайде.
Сержантът попита:
— Какво ще предприемеш, капитане?
— Трябва да се връщам, Док. Ще пусна Копланд от къщата му. Знаеш ли, че е заключен?
Док се засмя, махна с ръка и влезе.
Вътре Бо вкара архивираната дискета във флопито, провери директорията на екрана и зареди седем файла на седем системи, които щяха да работят едновременно на IBM-а: по една за всяка от петте електроцентрали, една за командния център на 65-а улица и една за превключващата верига на електроцентралата на Ийст Ривър. После включи IBM-а към седемте обекта. Когато Док влезе, Бо имаше готовност да прехвърли контрола на системата в свои ръце с натискането на един бутон.
Малък екран върху масичка до Бо бе свързан със системата за сигурност и наблюдение на „КонЕд“. Док зърна петдесетина души на ръба на паниката — намираха се в огромна зала, нещо като командната зала на космическите полети в Хюстън. Сара седеше на преден план зад основното командно табло със слушалки и микрофон, закрепени на главата, и гледаше напрегнато към големия екран над камерата, която следеше за безопасността.
Док също надяна слушалки с микрофон и й се обади.
— Док е.
— Получи ли дискетата?
— Да. Паролите са инсталирани и сме готови.
— Приятелите ти са големи тежкари, Док. Никога не съм го подозирала.
— Сара, единственият приятел, от когото се нуждая в момента, си ти. Хо\2та около теб, предполагам, са доста напрегнати в момента отбеляза той, без да й спомене, че всъщност ги вижда.
— Съвършено си прав — отвърна Сара. — Чуха ме да разговарям с кмета и Питър Уилкокс, защото включих обажданията през високоговорителите; всички тук знаят, че дадох паролите на полицейски капитан по нареждане на Уилкокс.