Выбрать главу

— Те наясно ли са, че вашата система ще се срине и изгори, ако не направим това? — попита Док.

— Някои — да, други — не. Според повечето съм си загубила ума и вероятно са прави. Но каквото ще да става, няма да се откажа от започнатото.

— Аз поне съм ти страшно благодарен — увери я Док. — Сега ще те свържа с един млад мъж, Бо Даниелс. Именно Бо намери из многобройните ви пакети програмни продукти разрешението за справяне с проблем 2000. Откри и неподходящите чипове в клапите на Уотърсайд, за които ти казах. Повечето данни, които ти предавах през последните две години, са от Бо. Готова ли си?

— Когато кажеш, Док.

Док свали слушалките и кимна на Бо.

— Вече си ти. Карай внимателно.

— Сара? — обади се Бо. — Здравей.

— Здравей, Бо. Нервен ли си?

— Да.

— И аз.

— Добре — отбеляза Бо. — И двамата сме нервни, но хайде да се опознаваме по-късно? Заредил съм паролите за петте електроцентрали, за командния център и превключващата верига в централата на Ийст Ривър. Трябва да ги пусна в момента.

Сара натисна няколко бутона на терминала и каза:

— Ти командваш парада.

— Рейвънсуд — произнесе Бо отсечено.

— Готово. Прехвърлена ти е.

— Уотърсайд.

— Готово.

— Ийст Ривър.

— Готово.

— Централата на 59-а улица.

— Готово.

— Централата на 74-та улица.

— Готово.

— Уест Енд.

— Готово.

— Превключващата верига.

— Готово.

— Сега минавам на вътрешните свързващи системи. Ще изолираме „КонЕд“ от основната верига.

— Слава богу — възкликна Сара. — Ако питаш мен, точно това трябваше да направим още преди два часа. Шефът реши, че съм полудяла.

— Значи сме на едно мнение, така ли? — попита Бо.

— Напълно. Да действаме — отвърна Сара. — Кажи ми с какво разполагаш, Бо. Всички други компании по веригата ще се разнищят до небесата, но просто няма какво друго да се направи. Хайде да изключваме.

— Готова ли си?

— Да.

— Плезънт Вали.

— Откачам я. Готово.

— Рамапо-Ландънтаун.

— Откачам я. Готово.

— Фарагут.

— Откачам я. Готово.

— Готалс.

— Откачам я. Готово.

— Ямайка.

— Откачам я. Готово. — Бо си пое дълбоко въздух и бавно издиша.

— Това са всичките. Не забелязвам никакви течове. А ти?

— Не, сър. Сега вече ти командваш. Токущо нарушихме всички правила, написани някога от Комисията за обществено обслужване. Слагам прекъсвачи по цялата линия — обяви Сара. — Остава ми само линия 345. И — готово. Ще бъдем изолирани. Телефоните ми звънят. Май доста пищисани хора от целия щат искат да говорят с мен.

— Не вдигай — посъветва я Бо, вирна палец и намигна на Док.

— Почакай. Линия 345 не приема. Показва, че вече има превключватели.

— Точно така — обади се Бо. — Нямах пълно доверие в контролната ти апаратура.

— Предполагам, знаеш какво правиш.

— Благодаря, но ще ми е нужна доста помощ, преди да приключи тази нощ.

Бо започна да обстрелва Сара с технически въпроси и Док отиде в залата, за да погледа за малко Барбара Стрейзънд. Беше 23,55. Дори денят да приключеше сега, мина му през ума, нямаше да е чак толкова лош: имаше нова приятелка, която много харесваше; изкара петдесет милиона долара за своята групичка хакери; изнамери начин да се добере до проклетите пароли и Бо командваше „КонЕд“; всеки момент щеше да разбере дали системата му е в състояние да поддържа работата в централите, за да генерират достатъчно ток, та осветлението да не изчезне.

Членовете на Среднощен клуб бяха залепнали по местата си. Джоди се движеше сред тях и записваше тези последни моменти. Приклекна до Рони, улови в близък кадър изпотеното й слепоочие, после се изправи и насочи камерата към часовниците в помещението.

Док запали цигара — забеляза, че ръцете му треперят.

Напрежението предизвикваше всички да се движат, тласкаше ги към сексуални прояви, към разрушение, към изповядване на грехове с пълен глас. Хората чупеха часовниците и надуваха стереоуредбите до последно. Хиляди отбелязваха отминаването на XX век с пистолетни изстрели във въздуха.

В неподвижния въздух на операционната Бил Пакард разтвори гърдите на Руди Джулиани и спаси живота му.

В 23,58 безумията внезапно секнаха; призрачна тишина завладя града, сякаш всичките му жители разбираха момента. Той бе дошъл.

В 23,59 вселенският съвет, оглавил Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък, поведе паството в молитва.

— Отче наш, Който си на небето, нека се свети името Ти…