— Джод? Мрежата?
— Интернет го няма. Няма мрежа. DARPA все още се държи, но прекъсва.
— Бо?
— Ще загубя две подцентрали в Куинс и една в Бронкс.
Пръстите на Бо трепереха над клавиатурата и пот се стичаше по слепоочията му.
— Как е Сара?
— Ужасена.
Док запали цигара. Върху основния екран на Бо притокът на електроенергия по веригата, от която „КонЕд“ вече не беше част, се измерваше със светеща диаграма. Веригата бе силно претоварена още по-рано през деня — нуждаеше се от допълнителна енергия, за да осигури яркото осветление из целия град, заради тържествата по посрещането на новото хилядолетие.
Върху по-малки екрани се виждаше какъв е притокът на всяка от останалите десет електроцентрали на „КонЕд“ — три бяха на път да спрат.
— Засега е относително стабилно — заяви Бо в микрофона към слушалките. — Стабилно, стабилно… По дяволите!
Върху някои от по-малките екрани заблестяха точки, а после и върху големия монитор се появи голямо кръгло петно.
— Идва! Дръж се, Сара.
— О, Господи!
— Ей сега ще загубим Астория, Хъдсън авеню и Нароус — изброи Бо набързо трите излизащи от строя електроцентрали на „КонЕд“. — Започвам изолирането на Манхатън. Нямаме време да чакаме. Астория изгуби изцяло контрол, всеки момент ще гръмне.
— Виждам.
— Ами изключи проклетата централа! — нареди Бо. — Направи го!
— Опитвам се — отвърна Сара. В гласа й се долавяше огромното напрежение, което изпитва. — Започвам да губя телефонна връзка с шестте външни централи.
— По дяволите! — извика Бо. — Каролин! Тя губи телефонна връзка!
— Безсилна съм да направя каквото и да било за вътрешните им линии, Бо. От месеци им повтарям да проверят линиите си; не ме послушаха. Ще сдадат.
— Всичко ще сдаде — мрачно обяви Сара.
— Още не — обади се Бо и включи програма за прехвърляне на електрозахранването и разпределението му върху петте електроцентрали, на които разчиташе да не излязат от строя; те осигуряваха енергия за Манхатън и малки участъци в Бруклин, в Куинс и по брега на Ийст Ривър. Изолирането на острова приключи. Останалата част от Ню Йорк трябваше да се бори, за да оцелее или да загине самостоятелно.
Десет секунди по-късно бойлер под високо налягане експлодира в генератор три на Астория — уби на място четирима работници и рани други петима. Оказа се, че в подцентралата на Хъдсън авеню операторът, проверявал апаратурата с програмата „Зоро“, както я бе нарекъл авторът й, е дремал пред компютъра и е пропуснал хиляди участъци с данни. Когато „Зоро“ посрещна XXI век, дяволски умелият фехтовач зарази файловете и компютърът започна да подава невярна информация. Добре обучен и подготвен за подобни случаи, операторът на електроцентралата изключи сензорите и прехвърли контрола на волтажа върху резервна система. Последното, които видя на екрана, бе как заразената резервна система изключва електроцентралата ведно с монитора му.
В подцентралата Нароус подаваните данни бяха прочетени по странен начин и мигом извадиха съоръжението от строя чрез изключване на генераторите. В резултат Стейтън Айланд и южната половина на Бруклин останаха без електричество. Двадесет секунди по-късно се появиха сривове по североизточния пръстен. Там всекидневно имаше сривове и аномалии, но никога в такова количество, и то едновременно. По различни причини в един момент двадесет и седем електроцентрали северно и западно от града преустановиха изцяло работа си. Общият волтаж рязко спадна и причини прекъсване на електричеството за няколко секунди. Останалите централи се опитваха да захранят с необходимото количество електричество пръстена, но на триста километра северно от Върмонт дефект във високоволтов регулатор предизвика неконтролируем срив, който се разпространяваше по веригата със скоростта на ураган. Само след минута и четиридесет и три секунди сто хиляди квадратни километра от щата Мейн до столицата и на изток чак до Охайо останаха без ток. Североизточният пръстен се срина.
Три минути по-късно югоизточният пръстен също излезе от строя, повличайки източноканадския сектор. Надпреварата с най-неумолимия краен срок бе загубена. Все едно Атлантическият океан преля и погълна Северна Америка.
Вашингтон, вместил седемстотин и петдесет хиляди души да посрещнат хилядолетието, потъна в тъмнина, чиято чернота съперничеше на гранитната фасада на Виетнамския мемориал. В Белия дом включиха аварийни генератори, но вирусът на хилядолетието бе обезглавил нацията. В комуникационен бункер дълбоко под земята президентът искаше да разговаря с военните и ЦРУ, но не можеха да го свържат с Филаделфия, Атланта, Шарлот, Мобайл. Всъщност той не можеше да се свърже дори с другия край на града.