Дългата тъмна нощ на Америка започна с виещи сирени по авеню „Пенсилвания“ в столицата. От Мейн до Флорида нацията, останала без лидер и дезорганизирана, навлезе в XXI век в състояние на пълен безпорядък.
Вирусът на хилядолетието се бе завърнал вкъщи.
Уникален и ослепителен, част от Ню Йорк се къпеше в светлина. Тържествата на „Таймс“ скуеър продължаваха; опиянената тълпа, без да се интересува от събитията на други места, отбелязваше славното пристигане на новото хилядолетие. И все пак новината, че целият свят отвъд река Хъдсън е тъмен, бързо се разнесе от уста на уста. Мнозина възприеха съобщението като мълва.
— А и да е вярно — отбеляза някакъв пияница, — на кого му пука?
На територията на 24-ти участък молитвата, с която приключи XX век, посрещна новото хилядолетие с шумно: „Алилуя.“ В „Белвю“ Пакард заши гърдите на кмета и направи минианкета сред медицинските сестри:
— Е — попита той, — ще гласувате ли отново за Руди?
На 85-а улица Доналд Копланд чу потропване по вратата.
Хвана дръжката и за своя изненада откри, че вратата се отваря; на верандата видя Ед Гарсия.
— Мислех, че вие двамата сте заключени — отбеляза капитанът и понеже Копланд не отговори, продължи: — Имаме си и светлина. Какво ще кажете?
Копланд премигна. В главата му сякаш отекваше звънчето на касов апарат — той изглеждаше напълно отнесен. Премигна повторно, преди да си отвори устата:
— Влизай. Ела да пийнем нещо. Честита Нова година.
На Насо стрийт хладнокръвният, непроницаем Бо се втурна към банята и повърна; бе оставил мястото си празно, а слушалките — провиснали от плота.
На пет километра северно Сара Макфадън седеше със затворени очи, прилепени длани и набързо прошепна една молитва; заслуша се да чуе жуженето на аварийните генератори, ала то така и не се обади. Отвори очи. Лампите продължаваха да светят.
— Бо? — обади се тя напрегнато. Док взе микрофона.
— Док е. Бо ей сега ще се върне.
— Милостиви Боже — промърмори тя. — Усилията на този млад мъж дадоха резултати.
— Засега ще се въздържа от мнение — обяви Док, загледан в екраните на Бо. — Имате проблеми в Равенсуд.
— Ей сега ще се захвана. Само ми дай възможност да си поема дъх.
Смутен, Бо излезе от банята, като си бършеше устата.
— Съжалявам — извини се той.
Док го прегърна. Рони, Каролин и Джод се изредиха да го прегръщат и целуват. Ейдриан, естествено, не се помръдна от мястото си. Джод прибави ръкостискане към прегръдката и заяви:
— Ние сме единственото място в радиус от хиляди километри, където има електричество, Бо. Ти го направи, човече. Бомба си.
Бо се дръпна и нахлузи отново слушалките.
— Сара?
— Имаме проблем в Равенсуд.
— Хайде да се захващаме. Имам диагностични програми за всичките пет електроцентрали. Ако не дадат резултат, ще опитаме нещо друго.
Членовете на Среднощен клуб се завърнаха по местата си, смаяни от успеха на Бо. Поради липса на възможности системата да бъде подложена на изпитание при бойни условия, шансът планът на Док и програмите на Бо да успеят, беше едно на милион. Дори при безупречни програми множеството вградени чипове в огромната плетеница от системи застрашаваше начинанието. Ала въпреки всички трудности Бо успя да съхрани електрозахранването на Манхатън. Отвъд Ийст Ривър долната част на Бруклин продължаваше да е осветена — електроенергията трябваше да стигне до Джей стрийт, за да осигури движението в метрото. Тънка ивица от Куинс в близост до електроцентралата Равенсуд също имаше осветление. Останалата част от Ню Йорк бе така тъмна, както и Москва.
Да бъде светлина, помисли си Док, докато бързо се спускаше към втория етаж, където Ани и другите служители работеха с банките.
— „Чейс“ издържа ли? — тревожно попита той. — Би трябвало да има електричество в „Техноцентър“.
— Има — увери го Ани. — Всичко е наред. Успокой се, Док.
Ани го придърпа към екрана, директно свързан с екипа, който работеше за „Чейс“ по проблем 2000 в „Техноцентър“; там седеше техник със слушалки и микрофон. Док видя, че основните компютри на банката бяха издържали на смяната на века и функционираха ако не безупречно, то поне в обичаен режим.
— Връзката с „Чейс“ добра ли е? — попита Док.
— Да, комуникациите са добри и софтуерът 2000 си го бива — отвърна техникът, хлапе с тениска от университета Принстън на гърба. — Но в сградата на „Метро техноцентър“ има някои проблеми. Служителите от междинната смяна са заключени вътре, а тези от нощната — отвън.