Док, развеселен, се ухили.
— Нарочно ли го направи? — попита Ани и игриво го тупна по рамото.
Док й отвърна със същото и обяви:
— Никога няма да ти кажа.
— Чух, че Бостон е останал без осветление — обади се техникът.
— Да.
— И във Филаделфия било същото.
— Да.
— Всъщност навсякъде освен тук. Не е ли странно?
— Не. Как са телефоните ти?
— И това е необичайно. Нашите телефони са добри, но всеки, на когото се обадим, е изненадан, защото не може да набира, а и никой освен нас не успява да се свърже. Изглежда, телефонните богове се усмихват само на нас. Можем да звъним на някои места, но на други — не. А във Вашингтон и Торонто няма никакви телефонни връзки. Знаех, че ще е чудновато, но това надминава всичко.
Док пъхна пръсти в устата си и свирна — служителите откъснаха поглед от екраните. Тридесет глави се надигнаха като зелки над малките заграждения от плексиглас.
— Ани ми каза, че „Чейс“ и всички наши клиенти са преживели изпитанието на хилядолетието — обяви Док. — Вие сте страхотни и тази нощ спечелихте честна победа. Не се готвя да държа безсмислена реч. Искам само да обявя, че всички в тази зала ще получат бонус от двадесет хиляди долара. Благодаря.
Радостните възгласи и викове продължиха само няколко секунди; всички отново се заловиха за работа.
Тръгвайки към вратата, Док отбеляза:
— Твоите хора вършат страхотна работа, Ани. Въ\2ът са.
— Сега, когато големият момент дойде и отмина обади се тя, — хората се питат за работата си. Бонусът добре, но те искат да знаят дали ще имат работа следващата седмица.
— Ани, съобщи им, че това не е краят. Това е едва началото. Нашите хора не бива да се притесняват за работата си. Ние трябва да се притесняваме дали им плащаме достатъчно, за да ги задържим.
— Колко лоши са нещата в действителност, Док?
— Зависи от гледната точка. Можеш да кажеш, че сривът на цивилизацията не е толкова лошо нещо, ако смяташ, че цивилизацията не върви в правилна посока.
— Не се прави на умник.
— Добре. Чакай да видим. — Той стана по-сериозен. — В града „Бруклин Юниън газ“ е загубил контрола над регулаторите на налягането в газопроводните тръби и е преустановил работа. Всички телевизионни компании са с корема нагоре и само две кабелни телевизии предават в момента. Три радиостанции, мисля, излъчват музика. Само някои от телефонните линии на „Бел-Атлантик“ работят, включително и вашата. Радиостанциите на полицията работят. В крайните квартали аварийни генератори осигуряват електрозахранване на някои сгради и болници. Метрото се движи.
— Има ли обири?
— Прекалено е рано да се каже.
— Откъде знаеш?
— Имам хубав апарат, който следи разговорите на полицията — отвърна той и сви рамене. — Обичам играчките.
Компютрите спряха мигновено, но ефектите се проявиха след няколко стотни от секундата. Вътре в милиардите машини притокът на електрони откликваше на бинарните инструкции по единствения възможен начин — поемаше пътя на най-малкото съпротивление. През тези части от секундата машините извършваха множество пресмятания, следваха инструкции, написани от човешки същества. Заради човешки грешки, самодоволство и лоша организация, както и поради неадекватни изпитания три милиона компютри в Ню Йорк дадоха дефекти, преди хилядолетието да е навършило и една секунда.
Не всички дефекти се оказаха фатални и много от тях бяха набързо отстранени, веднага щом бяха забелязани. Несравнимо по-малък брой машини оцеляха, без да дадат никакви дефекти. Но цели мрежи от свързани апаратури излязоха от строя, защото телефоните не работеха. Колкото и странно да бе, но дребните уреди, за които хората се притесняваха — домашните електромашинарийки, колите и асансьорите — имаха незначителни затруднения. Поради голямата тревога за асансьорите, хората ги бяха поддържали в отлична форма. В някои автомобили дигиталните екрани направо полудяха, но двигателите и спирачките работеха. Не дребните, лични системи пропаднаха, а по-скоро големите, сложните, почти невидимите и приеманите като дадености системи, които съставляваха инфраструктурата не само на града и държавата, но и на глобалната икономика. Именно те излязоха от строя. Всичко от Голямата Картина пред очите на хората сякаш се разпадаше. Всички основни банки в Ню Йорк оцеляха, но загубиха способността да комуникират помежду си. Корабният и железопътният транспорт бяха осакатени. Всеки завод, рафинерия, химически комбинат или поточна линия за автоматично сглобяване имаше някъде някакъв проблем.
По източния бряг само жителите на Ню Йорк и на селищата с аварийни генератори имаха възможност да разберат дали системите им са добри или лоши. Три часови зони по на запад, след като узнаха за бедствените събития по източното крайбрежие, хората се пробудиха от тридесетгодишната дрямка и положиха отчаяни усилия да се подготвят за задаващото се нещастие. Електрокомпаниите се отделиха една от друга и се готвеха да се справят с проблемите поотделно. Привикаха по спешност всеки енергиен техник, който можеше да бъде открит, а специалисти поеха грижата да дадат светкавични указания за ръчна поддръжка, та дано успеят да задържат електроцентралите в работен режим, когато контролиращата апаратура излезе от строя. Губернаторите на осемнадесет щата свикаха Националната гвардия; хиляди млади мъже и жени, предимно от селскостопанските райони, бяха изпратени да патрулират в градовете, за да предотвратят евентуални безредици и обири. В Милуоки и Литъл Рок внезапното военно присъствие провокира размирици, а именно това трябваше да бъде избягнато. Жителите из целия Запад се изпокриха дълбоко в убежищата си — стремежът към оцеляване доведе до крайност проявите на индивидуализъм. В повечето места обаче, изправени пред невижданата криза, хората действаха като интелигентни, разумни членове на обществото и търсеха начини да си помогнат един на друг. Обитателите на малките градове заедно подготвяха временни убежища по училищата или осигуряваха аварийни генератори. На запад от Чикаго градските управи отмениха тържествата за посрещане на хилядолетието; полицията приканваше хората да се разотидат от улиците. Собствениците на заводи се втурнаха към съоръженията си и изключиха всичко. Отчаяни купувачи оголиха хранителните рафтове по магазините.