Докато вирусът на хилядолетието започваше пътуването си през Северна Америка, в Лондон вече бе малко след 5,00, в Москва — 8,00 и след пладне в Пекин. Крехката телекомуникационна мрежа, обединяваща някога цялата планета, се бе сринала. Фабрики в Китай — доставчици на половината от играчките за Америка — загубиха компютъризираните си досиета. Китайските банки, които извършваха трансфер на капитали, бяха мъртви. Кораб, натоварен с плюшени мечета, се изгуби в океана. Самите плюшени мечета не пострадаха. Нито те, нито работниците, които ги произвеждаха, имаха вградени чипове.
Планетата преживяваше лош махмурлук, но светлините в Ню Йорк не изгаснаха.
На Джей стрийт в Бруклин, в командния център на най-подготвената за проблем 2000 транзитна система в света, където всеки компютър и свързаната с него техника бяха проверени, коригирани и тествани; където всеки вграден чип бе идентифициран, открит, проверен, тестван и заменен; където всеки диспечер, оператор, началник, ръководител на смяна и ватман бе слушал до втръсване за вируса на хилядолетието, главният екран с размери девет на три метра, който отразяваше цялата система, изгасна в 00,02. Две секунди по-късно сто осемдесет и седем мотриси на метрото застинаха на място.
С изгасването на екраните всички сигнали в системата започнаха да светят в червено; всички влакове спряха.
Диспечерите по терминалите зяпаха в смаяно мълчание главното табло. Терминалите включваха нови програмируеми логически процесори, които отчитаха времето и изпращаха данните по двадесетте чисто нови чипа до главния екран, а за него се предполагаше, че не е обвързан с отчитане на времето. За да спести пари, управата на метрото закупи чипове с широко приложение, а те всъщност представляваха чип в чипа и имаха отношение към часовете, минутите и секундите. Закупчикът не подозираше за съществуването на чип в чипа, а екранът бе подложен на тест и издържа цялостната проверка при симулирани условия. Спирането на захранването след теста — нещо, което никога не се случваше при реални условия — и повторното захранване с енергия активира всички вериги във вградените в чиповете чипове. Второ тестване непременно би „хванало“ грешката, но понеже първото изпитание премина успешно, никому не хрумна да направи още един тест.
Радиостанциите работеха и осигуряваха на диспечерите връзки с ватманите, а те всички започнаха да говорят едновременно. Напрежението в цялата система на метрото веднага се повиши. Светлинки мъждукаха из тунелите и в командния център. Дълбоко в подземните недра вирусът бе изстрелял още един оръдеен залп по града.
— Къде е Ейдриан? — попита Док, когато се върна от втория етаж. Потърси го в банята, после в кухнята и се почеса по главата. — Къде е Ейдриан? — повтори въпроса си той.
— Какво? — възкликна Джод.
— Къде е Ейдриан? Изчезнал е.
Загледани в екраните си, прекалено заети, за да обръщат внимание на каквото и да било, никой не бе видял кога е излязъл.