— Ейдриан — провикна се Джод.
Док чу вика на Джод и спря.
— Ейдриан, излез — извика Джод. — Заедно ще отнесем платките на диспечерите.
Док вървеше и тъй като внимателно взе завоя, съзря първо Джод, а после и Ейдриан в сянката, извън полезрението на Джод, който изглеждаше напълно объркан.
Изведнъж мотрисата на станцията затвори врати и потегли Док се изплаши до смърт от вдигнатия шум. Релсите потрепериха, металните колела стържеха по тях и въздушните спирачки съскаха. Док се хвърли напред, грабна Джод и го намъкна в нишата при Ейдриан точно когато първият вагон мина край тях.
— Ненормалник — изкрещя Док на Ейдриан, ала той не го чуваше.
Мотрисата отмина и тримата успяха да се качат на перона, без да привлекат нечие внимание.
Ейдриан не каза нищо, само скръсти ръце пред гърдите си, отпусна се на пейка и се зазяпа в тавана. Бе насочил презрението си срещу диспечерите на метрото в деня, когато пристигна в Ню Йорк; наричаше ги идиоти, които нямат представа как се движат железопътните мотриси, но идиотите очевидно бяха оправили екраните и пуснали системата си отново в действие.
Досетил се какви мисли се въртят в главата на Ейдриан, Джод посочи към релсите по посока на Джей стрийт и каза:
— Просто са извадили късмет и са успели случайно, това е всичко.
— Ти се опита да постъпиш правилно — добави Док. — Сега всичко е наред.
Пристигна втора мотриса за Манхатън, препълнена с пътници. Странстващите рицари от Среднощен клуб успяха да се промъкнат през вратите и минаха отново под реката.
На Фултън стрийт характерните за финансовия район типове бързо слизаха и се отправяха към изходите, за да разберат дали са победители, или губещи в компютърната лотария. Мотрисата потегли, Док и Джод стояха на перона, но Ейдриан се намираше все още вътре — бе тръгнал към Таймс скуеър. Усмихна се самодоволно, когато се измъкна, и махна за сбогом.
Док и Джод излязоха от станцията на метрото и се озоваха на тротоари, осеяни с персонални компютри, явно неиздържали на изпитанието. На „Уолстрийт“ трима мъже с пикап събираха изхвърлените компютри и монитори.
— Доходоносен бизнес — отбеляза Док. — Ще се разрасне през следващите няколко седмици.
Когато свиха по Насо стрийт, звездите бяха изчезнали, небето бе облачно; заваля сняг.
17.
Немислимото се случи. От небостъргачите на Манхатън човек можеше да види силуета на Статуята на свободата, обвита в панорамна тъмнина. От другата страна на река Хъдсън неосветеният бряг на Ню Джърси приличаше на стена от тухли и камък, обсипваш със сняг. В южна посока Стейтън Айланд наподобяваше огромна черна дупка в горния край на залива. На изток, отвъд Бруклин и Куинс, Лонг Айланд се простираше като праистоическа пустош. Туктам проблясваха автомобилни фарове същински загубени звезди в мрака, а светлините на няколко кораба изглеждаха като точици из пристанището. На Гъвърнърс Айланд генератор захранваше с електричество централата на бреговата охрана, чиито техници трескаво работеха по компютрите, контролиращи радарите.
Отвъд тънкия, осветен Манхатън върху света се възцари затишие. Щом електричеството спря, жуженето на предавателните мрежи замлъкна. Телевизори, радиоапарати, стереоуредби и всякакъв вид електроуреди престанаха да вдигат какъвто и да било шум. Шофьори спираха насред път и се дивяха на настъпилата промяна. Животът се сведе до основните елементи — компютърен вирус, вятър, сняг.
Тъй като не можеха да гледат навън, наложи се хората да потърсят в себе си начини за оцеляване. Пробуждането се оказа грубовато, но все пак беше пробуждане. Естественият подбор незабавно влезе в играта. Силните и интелигентните оцеляваха; слабите и глупавите загиваха.
Независимо от милионите часове и милиардите долари пропилени за подготовка да се справят с вируса на хилядолетието, Съединените американски щати се оказаха така уязвими към вируса, колкото и останалата част от света. Всички летища бяха затворени. Железопътният транспорт се движеше със скоростта на охлюв. Запасите от храна се топяха. Хората се паникьосваха, отиваха с кола в гората, където бензинът им свършваше и те умираха от студ. В някои градове събиранията по случай Новата година и посрещането на новото хилядолетие се превръщаха в местен хаос. Размирици избухнаха във Вашингтон и Тампа, но не и в Бостон или Филаделфия. Дори в окръг Колумбия, пострадал най-много, безсмисленото насилие постепенно утихна след няколко часа. Вярно, навсякъде имаше хора, които използваха прикритието на тъмнината, за да крадат и да вършат всевъзможни престъпления като лично отмъщение, но огромното мнозинство от американците не бяха нито престъпници, нито анархисти. Те нито се паникьосаха, нито останаха сврени по домовете си. Реагираха, както биха реагирали при ураган, земетресение, наводнение или нападение на враждебни НЛО. По стандартен американски образец игнорираха задаващото се бедствие, докато не стана прекалено късно, но след като то се случи, се мобилизираха и поведоха битка.