Ако — трото на 31 декември 1999 приличаше на Черния четвъртък 24 октомври 1929, когато стоковият пазар се срина и предизвика Голямата депресия, — то първите часове на 1 януари 2000 приличаха на 7 декември 1941 — денят, в който бе нападнат Пърл Харбър. През 1941 Съединените щати не бяха готови да влязат във война, ала когато войната стигна до тях, американският народ загърби пререкания и различия и вля огромната си енергия в едно съгласувано усилие. Незабавно милиони се записаха доброволци и рискуваха живота си за общата цел.
През януари 2000 Америка бе разделена по десетки политически, социални и религиозни въпроси; споровете имаха дълбоки исторически корени. Трудно бе да се поддържа република, основана на убеждението за равноправието на всички, когато практиката сочеше точно противното. Хората не проявяваха съгласие — понякога и брутално — по расовия въпрос, абортите, наркотиците, секса, религиите, данъците, промишленото райониране. Политическите процеси и самата конституция се намираха под ударите на левите, на десните и дори на центристките сили. Милиони не вярваха и на думичка, изречена от правителството, след като Виетнам и Уотъргейт унищожиха всякакво доверие. Америка съвсем не беше идеална и никога нямаше да бъде идеална, справедлива и честна. Независимо от това, да се стреми към идеала, макар и невероятно непостижим, бе по-приемливо, отколкото да се предаде на тиранията или хаоса. Когато осветлението угасна, приоритетите изведнъж заеха естественото си място. Идеологическите и религиозните догми не разрешаваха наболелите въпроси. Предварителните планове бяха безсмислени. Работата свършиха съседи, които помагаха на съседи.
Работата по проблем 2000 бе вече приключила и това даваше на нацията преднина и голямото преимущество пред останалата част от света. След като американският народ искаше разрешение на кризата, единственият начин бе да запретне ръкави. Народът не се поколеба.
Сега на унищожените от вируса на хилядолетието се предоставяше шансът да се възродят като Феникс от пепелта и да отвърнат на удара. Когато телефоните блокираха, половин милион телефонни техници се явиха, готови да отстранят повредите. В мини и заводи, в железопътни депа, бензинови складове, в лаборатории и офиси хората започнаха да пристигат посред нощ, за да помогнат нещата отново да влязат в релси. Отначало не постигнаха голям успех, но не се отказаха. Електроцентралите се изпълниха с инженери, които разнищваха проблема, внасяха поправки, планираха начини за възстановяване. Проблемът бе огромен, пораженията изглеждаха необозрими, но парче по парче, чип по чип, процесът на възстановяване започна.
Ню Йорк бе оставал без електричество през 1965 и 1977. След случилото се през 1965 жителите на града обичаха да разказват любими истории от рода на това колко много бебета са се родили девет месеца по-късно. Хората се бяха изплашили, но не се бяха ужасили и градът оцеля благодарение на доброто настроение и високия дух. До 1977 градът се бе променил драматично. За някакви си дванадесет къси години Ню Йорк стана безмилостен и опасен, преливаше от бедност и престъпления, кипеше от гняв и раздразнение; след прекъсването на електричеството се чуваха истории за насилие и хаос. Твърдеше се, че обирите започнали десет минути след спирането на тока. Инцидентът през 1977 стана през горещ летен ден, когато градът и без това бе на ръба да експлодира поради расово напрежение. Повечето от обирите представляваха чисто и просто масово престъпление, породено от предоставената възможност. Нищетата, бедността и расовото потисничество се смесиха с натрупания гняв — именно в пристъп на бяс множество буйни млади мъже извършиха обирите.
Сега, през 2000 година, повсеместната миграция отново бе променила демографията. За последната четвърт на XX век се появиха толкова много нови лица, че вече никоя етническа група нямаше числено превъзходство. Всеки принадлежеше към някакво малцинство. Ако се изключат бездомниците и най-отчаяните имигранти, бедните в Ню Йорк не изглеждаха бедни. Хранеха се в „Макдоналдс“ и се обличаха с конфекция, притежаваха телевизори, автомобили и минимално заплатена работа — с други думи, държаха главите си над повърхността. Градското население бе плод на индустрия, преродила се в икономика от разрастването на обслужващи сфери и от развитието на високите технологии; тя лиши огромни обществени слоеве от уменията, необходими да се преживява в един свят на техниката. Просперитетът от високите технологии и глобалната икономика се концентрираше във все по-малко на брой ръце и доведе до неравномерното разпределение на богатство, невиждано от Втората световна война насам. Икономическите условия и три века зъл расизъм подготви почвата за размирици и кражби с колосални размери; Америка очакваше гетата да избухнат, ако светлините угаснат.