За разлика от предишните прекъсвания на електрозахранването големият срив на 1 януари 2000 година не настъпи изненадващо. Наистина той свари неподготвени милиони, които празнуваха по улиците; паникьоса стотици хиляди други и те напуснаха града, ала много повече милиони бяха взели елементарни предпазни мерки срещу хаоса и анархията в очакване на вероятното спиране на тока. Дългата подготвителна кампания на кварталните ръководства сред населението в най-мизерните гета действително убеди хората, че подпалването на домовете, в които живеят, няма да им даде нищо. Разбиването на витрини и кражба на телевизори не означава отмъщение срещу истинските потисници. През 2000 година хулиганите разполагаха с клетъчни телефони и компютри; те знаеха за проблем 2000 и съзнаваха до каква степен ще се нажежи атмосферата от обирите, а те не желаеха това. Широко разпространение из гетата получи крилатата фраза: „Не взимай този телевизор. Ако електричеството спре, той и без това няма да проработи.“ Изглежда, най-подготвената организация в Ню Йорк се оказа мафията — тя се нахвърли върху софтуера срещу вируса на хилядолетието както мангуста върху питон. Преимуществата да оцелеят в кризата им бяха съвършено ясни. Всеки бизнес, дори най-отдалечено свързан с процъфтяването на Коза Ностра, разполагаше със скъпи, добре отработени програми срещу проблем 2000 и в новогодишната нощ се радваха на охраната на въоръжени пазачи.
Независимо от подготовката и предупрежденията не всички схванаха какво ги очаква. След като цял ден наблюдаваха сривове в електрозахранването по целия свят, враждебно настроени крадци в Куинс, Бруклин и Бронкс набелязаха целите си — електрониката зае първо място, следвана от бижута и дрехи. Щом осветлението угасна, към крадците се присъединиха и тълпи пияни нюйоркски гуляйджии, които само след петнадесет секунди започнаха да разбиват витрините на магазините за електроника. Полицията обаче залавяше на местопрестъплението полуделите, дезорганизирани обирджии; въоръжени собственици ги спираха, разгневени и решителни квартални патрули се изправяха срещу тях. Нямаше начин поради страх или поради трепнал върху спусъка показалец да не бъдат простреляни десетки обирджии, но фойерверките и традиционната за новогодишната нощ стрелба заглушиха шума от непреднамерените изстрели. Обирите в по-малките градчета бяха енергично парирани само час след започването им.
През целия ден армии от подплашени хора напускаха Ню Йорк. До един след полунощ близо триста хиляди се пръснаха във всички посоки или се изгубиха из тъмнината. Узнали за осветлението в Манхатън, побягналите се обърнаха и се насочиха към светлината, както бяха направили и в Токио. И без това вече претъпкания остров отново бе залят от всички посоки. Мотрисите на метрото бяха препълнени. Хората вървяха по мостовете и прииждаха от Ню Джърси и Стейтън Айланд с флотилии от лодки. В този момент гражданите на Манхатън объркаха всички стереотипи за Ню Йорк като студен и безсърдечен град.
Ню Йорк отвори вратите си. Като се започне от центъра на града, хотели великодушно предлагаха фоайетата и банкетните си зали, за да приютят изпадналите в беда. Универсалният магазин „Мейси“ отвори вратите си и пусна пет хиляди премръзнали гости на града вътре, „Сакс“ и „Блумингдейл“ последваха примера му. Безброй църкви и административни сгради, гардеробни на Националната гвардия, станции на метрото, театри и училища се превърнаха в импровизирани убежища.
Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък даде пример и местните жители започнаха да прибират хора по домовете си. Предлагаха кафе, седяха в препълнени холове и си разказваха истории от невероятния ден. Из цял Манхатън хората изненадваха и себе си, и гостите си с щедростта и гостоприемството си. За мнозина тези жестове на милосърдие бяха съпроводени и с тревоги, но все пак нюйркското гражданство отвори сърцето си и всички изкараха някак си нощта.