Банката потвърди трансфера, Каролин намигна на Док — той й отвърна със същото.
Няколко минути по-късно Ей Би Си имаше връзка с подвижната си телевизионна кола в болницата „Белвю“, където екипът журналисти бе открил, че се намира кметът на града.
Бил Пакард стоеше в спешното отделение и наблюдаваше подвижната телевизионна кола на Ей Би Си отвън. Отначало екипът се мотаеше наоколо и с копнеж поглеждаше към небето, после нещо ги развълнува. Те се струпаха във и около колата, включиха генератора и завъртяха чинията; запалиха прожекторите, пуснаха камерите и звука. Един журналист застана пред входа на спешното отделение и предаде репортаж за кмета.
Руди спеше в частна стая под охрана, заобиколен от лекари и медицински сестри. Щом си осигуриха сателитна връзка, Ей Би Си веднага се залови за работа. Пакард нямаше никакво желание да се превърне в част от тяхното шоу. Прекоси болницата, излезе през входа на Първо авеню, пое по улицата и хвана метрото.
Направи смяна на Пен Стейшън — пешеходните тунели бяха задръстени от хора, устроили се на лагер в импровизирани палатки. Някъде сред лабиринта от тунели се чуха омайните звуци на фламенко, изпълнявано на китара. По ъглите се виждаха новогодишни отпадъци: златисти ленти, сребърни звезди, смачкани карнавални шапчици. Навсякъде се чуваха весели възгласи. Лавките за храна се радваха на невероятно многобройна клиентела в три сутринта, но вестникарските будки бяха празни. Пакард попита един продавач какво става.
— Представа нямам. Не получих вестниците. Само това знам.
— Разбирам.
Понечи да тръгне, но сляп китарист се провикна след него.
— Ей, господине.
— Да?
— Чух, че печатниците на вестниците имали затруднения заради вируса на хилядолетието, а камионите им не можели да излязат от гаражите, защото диспечерските им компютри не функционирали.
Той изсвири няколко пламенни испански акорда и се усмихна.
— Ти си огромен източник на информация — похвали го Пакард и му даде пет долара. — Изсвири нещо.
Докато Бил Пакард пътуваше с метрото към Уест Сайд, вирусът на хилядолетието достигна западното крайбрежие и порази Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Лае Вегас, Сан Диего, Сан Хосе и Лос Анджелос. Оукланд остана по чудо с осветление. В Калифорния годините, прекарани в подготовка за земетресения, помогнаха на населението да се приготви, но общини, градове и местната управа не функционираха заради отказ на компютрите. Работата в Силиконовата долина забуксува. Сърцето и душата на американските технологии сега бяха оставени да сърбат собствената си попара.
Тридесет минути след като напусна болницата, Пакард влезе в 24-ти участък на Западна 100-на улица, където завари претъпкани салони с раздразнени и полудели от вируса на хилядолетието ченгета.
Ед Гарсия спеше на бюрото, сврял глава в свивката на лакътя си.
— Ед!
— Как… О, Господи, Бил.
— Войници, заварени да спят на пост, ги разстрелват. Капитанът се засмя.
— Е, застреляй ме. Ти ли оперира кмета?
— Да.
— Ще живее ли?
— Да.
— Ще гласуваш ли за него?
— Знаеш ли, същото попитах медицинските сестри — отвърна Пакард и посочи с палец надолу. — Колко души има още в парка?
— Представа нямам. Няколко хиляди. Пияниците ще замръзнат. Доста от тях намериха убежище в приюта в Ийст Сайд, но някои просто отказаха да помръднат.
— Цяла нощ ли ще стоиш тук?
Гарсия кимна, прозина се и разтърка очи.
— Долу имам един Исус Христос със счупена ръка. Искаш ли да го видиш?
— Негодник!
— За такъв ли ме смяташ? Тогава защо дойде тук? За да пием шампанско? Имам, ако искаш. Разполагам с три каси, задигнати от магазина на Спилман следобед. Какво ще кажеш? Смятам да си го отнеса вкъщи. Хич не ми пука дали е редно. Ха\2а\2а…
— Исус как си счупи ръката?
— Като се е заковавал за кръста. Но уцелил. Човече, тук имам трима Исусовци, една Мария и май един Пилат Понтийски. И представа нямам какво още. Имам, знам, един Мохамед, определено имам и Буда. Сигурно и няколко последователи на Кришна, но ги пуснахме да си вървят, струва ми се. Имам и представители на ИРА, на Лигата за защита на евреите и борците за освобождение на Пуерто Рико. Наистина в момента тук е доста разнородно. Предимно разполагам обаче с пияници. Готови сме да ги изхвърлим навън, но ще замръзнат.
— Звучи ми просто като обикновена петъчна вечер в Голямата ябълка. Честита Нова година.
— Ще погледнеш ли счупения ми Исус?
— Добре. Намира ли ви се ваксина против тетанус?
Най-после Джонатон Спилман прекоси 85-а улица, за да провери всичко ли е наред с Шърли. Отключи апартамента и дочу звуци; когато надникна в хола, видя двама от свидетелите на Йехова да спят в креслата, а други трима да се молят.