Барманът го посрещна с усмивка.
— Добър вечер, Док.
— Здрасти, Ник. Две двойни петдесетгодишни уискита.
— Имаш ли пари в брой?
Док постави стодоларова банкнота на тезгяха.
— Да, сър. А какво стана с касовия ти апарат?
— Заключи се и не пожела да се отвори след полунощ — обясни барманът. — Опитах се да го насиля да го отворя с лост, но не исках да го повредя.
— Какво е настроението тук? — попита Док.
— Не е новогодишно.
Бизнесмени и делови дами седяха около малките маси, дълбоко потопени в разговори. Ако се съдеше по вида им, всички бяха усетили влиянието на вируса на хилядолетието с особена сила. Азиатските и европейските им пазари бяха потънали и никой не знаеше докога. Транспортът представляваше пълен хаос. Доставките на бензин пристигаха нередовно. Оскъдните новини, прокрадващи се за други места извън града, не радваха с нищо.
— Знаеш ли, че Джордж Вашингтон е водил първата битка на Революцията само на няколко километра оттук — в Бруклин? — попита Док и макар Джоди да му отвърна: „Да, знам. Внимавах в часовете по история в осми клас“, въпреки това продължи: — А знаеш ли, че британците го победили и той се оттеглил насам. Построил лагера си на мястото, където сега се издига този бар. После британците дошли отново и пак го били. Държали Ню Йорк до края на войната, но нюйоркчани нямали нищо против. Те се интересували единствено от бизнеса, такива безверни копелета били. Положението на Вашингтон не било розово. Армията му била в дрипи и пълна с дезертьори, на които им писнало британците да ги бият, но старият Джордж не се предал. Искам да кажа, тези хора наоколо ронят сълзи в чашите си бира, защото са били бити. Така че как ще постъпят утре — ще станат ли да подновят битката, или ще се оттеглят?
— Не знам — отвърна Джоди.
— И аз не знам — призна Док. — Затова заминавам за езерото веднага щом нещата се поуспокоят и успея да намеря бензин.
— Наистина ли е издигнал лагера си точно тук?
— Не — отвърна той с каменно лице. — Сега го измислих.
18.
Времето нито се ускори, нито се забави; по-скоро тиктакаше както винаги. Беше сложно и вероятно непознаваемо дори за Стивън Хокин. Розово слънце изгря над Бруклин. Петнадесет сантиметра сняг покриваше Ню Йорк, а деликатесната закусвалня на Берни работеше.
— Как мислиш, ще има ли мач за купата? — попита Спилман.
— Нямам представа — отвърна Пакард. — Но не допускам някой да играе този уикенд.
— Все така ще се случи — изсумтя Копланд недоволно. — За пръв път от двадесет години „Джетс“ стигат до финала, и това трябваше да се случи.
Ед Гарсия влезе, постави шапката и дипломатическото си куфарче върху масата и тежко се отпусна.
— Някой от вас успя ли да поспи? — попита той, като разкопчаваше сакото си. — Не ми отговаряйте. Не ме интересува.
Берни подвикна на капитана:
— Ще ядеш ли?
— Дай ми минутка да си поема въздух.
— Добре. Спокойно. Ей, вие гледахте ли фойерверките?
— В Джърси още има фойерверки — осведоми ги Гарсия. — Някакъв химически завод пламнал.
— Само един ли?
— Доколкото ми е известно.
— Чухте ли какво станало във Фриско? — попита Спилман.
— Не. Какво?
— Някакви типове обрали „Банк ъф Америка“. Задигнали шестдесет милиона долара.
Копланд пребледня.
— Това пък къде го чу? — настойчиво попита той. — Откъде ще знаеш какво става в Калифорния?
— Чух го. От някакъв тип.
— От някакъв тип! Страхотно. На това се вика слухове.
— О, върви по дяволите. — Спилман се извърна от Копланд. — Ей, Берни, дай ми наденичка, бъркани яйца и бял препечен хляб.
— Наденичка, бъркани и печен хляб.
— Точно така. И включи телевизора.
— Все с този телевизор. Как живеете?
— Как е твоят Исус? попита Пакард Гарсия.
— Загубил си е ума, ако някога го е имал. А ти чу ли се с жена си в Мейн?
— Не. Няма телефони. Ще отида там днес, ако успея.
— Имаш ли бензин?
— Пълен резервоар.
Берни включи телевизора, превключи през няколко бели екрана и накрая попадна на Ей Би Си.
— Ей, Допи, я гледай. Това е твоята сграда.
Под оскъдната светлина на ранното утро Ей Би Си разпо-ложи подвижна телевизионна кола пред „Копланд Инвестмънтс“ на Насо стрийт. Камерата се насочи към тъмната тухлена фасада, а репортерът направи късо представяне.
— Днес сутринта започва да се сглобява историята как малка група компютърни специалисти в тази сграда са успели да запазят осветлението в Манхатън. От „КонЕд“ разбрахме, че екип програмисти, тук, в „Копланд 2000“, начело с Доналд Копланд и работещи в сътрудничество с „КонЕд“ и кмета Рудолф Джулиани…