— Никакви приказки, никакви фукания — промълви той. — Схванах.
— Нямам никакво желание да се превръщам в твоя бавачка. С нас ли си, или изчезваш?
— Не искам да се връщам във Флорида.
— Док!
— Да?
— Остава.
Всички произхождаха от места, залегнали дълбоко в американската душа: от редиците на чернокожата средна класа, от Чайна Таун или бидонвилите, от бедните работнически редици, и бяха използвали ума си, за да проникнат в тайните на технологиите. Всеки бе изминал необичаен път, за да навлезе в света на кибернетиката или компютрите. Док ги избра, защото знаеше, че именно такива екземпляри най-често притежават най-изобретателното мислене.
Рони Фонг, дъщеря на имигранти от Хонконг, бе отблъсната от близките си, защото се бе възпротивила срещу строгите порядки на традициите им. А същевременно оставаше вкопчена в културата си. В Ню Йорк пазаруваше и се хранеше единствено в Чайна Таун и обожаваше да говори на родния си език с рибаря. Дълбоко в сърцето си смяташе, че един милион долара ще свършат доста работа за сдобряването със семейството й в Сан Франциско.
Каролин Харви бе прокудена от дома заради подчертано обратните си наклонности. Технологиите представляваха нейното бягство от свят, пълен с предразсъдъци и страх; успя да си изгради идентичност въз основа на предизвикателството. Схващаше пристигането си в Ню Йорк като освобождение. Тук, сред всякакъв вид хора, не се налагаше да се обяснява или защитава. Отваряше й се възможност да съществува и тя загърби Нашвил без никакво съжаление.
Бащата на Бо Даниелс беше счетоводител, а майка му — собственичка на моден бутик. Говореше правилен английски с бостонски акцент, беше посещавал все добри училища и рано разбра, че компютрите не се интересуват дали си бял или черен. В „Чейс“ го назначиха веднага щом завърши бостонския колеж, пуснаха го в стаичка в бостонския клон на банката и го оставиха на мира. Докато наблюдаваше как по-висшето ръководство размества служителите като шахматни фигури, прецени, че не желае да прави кариера в „Чейс“. Подобен вид корпоративна дейност не го блазнеше, освен ако не представлява лично негов продукт, а това нямаше да му се случи нито в „Чейс“, нито в коя да е друга банка. Искаше да се изкачи на върха незабавно и той да ръководи. По-малък неудачник от останалите, той притежаваше предприемчив дух и виждаше в новата си работа възможност по-нататък да се залови със самостоятелен бизнес. Съзнаваше, че в месеците след като бъдат поразени от вируса на хилядолетието, електрическите прибори ще се нуждаят от нов софтуер, за да започнат да функционират отново. Бо и Док се споразумяха софтуерът, който разработваха за „КонЕд“, да бъде окомплектован и продаден след 1 януари 2000 година.
Майката на Джод Фернандес, мексиканка, го отгледа сама в бидонвилите на Сан Хосе. Израснал в нищета, сред банди, той все пак прояви достатъчно здрав разум, за да погледне отвъд заобикалящия го начин на живот към никнещите като гъби в съседство нови индустриални паркове, а Силиконовата долина бе направо на крачка. Искаше работа като програмист и такава имаше в изобилие, но не и за него. Той беше пънкар от бидонвилите, самоук, без медали за отличие и не можеше да изпипва отчетни доклади. Така и никой не забеляза талантите му. Когато кандидатства за работа като програмист в Интел, го пренебрегнаха и той реши да си отмъсти. Нахълта в най-секретите системи на Интел и открадна схемите на поне дузина нови чипове. После отнесе плячката си в Лос Анджелос, но властите го заловиха. Съди го висш съд и го изпратиха с тригодишна присъда в щатски затвори. Залавянето му при опит да продаде откраднатата стока по никакъв начин не омаловажаваше постижението му, че е проникнал в най-секретните файлове на Интел. Дори в света на хакерите това звучеше невероятно и сигурно никой нямаше да го повярва, ако не бе доказано в съда.