И накрая — Ейдриан Хофман, чийто живот можеше да се превърне в продължение на филма „Родени убийци“. Израсна в седем различни караванови градчета в централната част на Флорида. Майка му продаваше билети за Дисниленд, а баща му умря от препиване малко след дванадесетия рожден ден на момчето. Ала Ейдриан — абсолютен обществен аутсайдер — притежаваше едно изключително качество: разбираше връзката между влаковете и компютрите по-добре от всеки друг на планетата.
След като Джод го скастри, Ейдриан изчезна за три дни. Док бе готов да го замени, когато осъзна, че хлапето се вози с метрото и всъщност изследва градските трасета.
— За бога, Ейдриан — помоли го Док, когато блудният син се завърна, — просто казвай на някого къде отиваш и какво правиш.
За да го задържа на Насо стрийт, Док купи модели на вагоните на метрото и остави Ейдриан да си изгради макет на метрото в компютърната лаборатория. Насочвайки го внимателно, Док го амбицира да направи възстановка на сигналната система на метрото и да използва вагончетатаиграчки, за да провери софтуерните си продукти.
Док купи за тях голям апартамент на няколко преки от Насо стрийт. Нямаха друг избор, освен да се научат да живеят и работят заедно. Постоянната им близост породи безкрай спречквания, две любовни връзки, едно скъсване, но в края на краищата, прибягвайки до нежен натиск, леко насочване и дисциплината, диктувана от неумолим краен срок, Док ги превърна в единен екип с мисия. До края на 1997 мисията вече владееше изцяло психиките им и те постепенно започнаха да се оттеглят от реалния свят. Външните връзки ставаха все по-трудни, защото обвързването да пазят тайна и да мълчат правеше разговорите, освен по незначителни теми, невъзможни.
Джод помагаше с разказите си как се е приспособил към условията в затвора. „Просто мълчите и живеете единствено с мислите си“ — повтаряше той. Полекалека главите им се превърнаха в колективен мозък, а всичките им етнически и личностни противоречия избледняха. Не мина много време и те посветиха всичките си сили на новото начинание. Две години и половина изглеждаха дълъг период, но той се скъсяваше с всеки изминал ден. Нищо не можеше да бъде отложено или оставено недовършено.
Рони бързо се превърна в специалист по водоснабдяването на града и насочването на водите, които, стичайки се от Катскилските планини, преминаваха през стотици километри тунели, аквадукти и резервоари. Ейдриан си играеше с вагончетатамодели и правеше всевъзможни разузнавателни разходки през тунелите и депата. Каролин кръстосваше улиците на Манхатън, проследяваше телефонни обаждания от улични автомати, от различни сгради до „Бел-Атлантик“ и се спускаше в тунелите под улиците, инспектираше кабелите метър по метър и проверяваше всеки чип, който срещнеше по пътя си. За година си прокара път през сто преки от Насо стрийт до системите в командния център на „КонЕд“ на 65-а улица и авеню „Уест Енд“, а оттам до четирите електроцентрали на острова и до огромната централа „Равенсуд“ от другата страна на реката, в Куинс. Когато свърши с телефонните линии към централите, тя се залови с линиите от Насо стрийт до офисите на Отдела за защита на околната среда в Бронкс и с телефонната дистрибуторна централа на управлението на метрото в офиса им в Бруклин.
Бо посещаваше книжарниците около Колумбийския университет и си накупи какви ли не учебници по електроинженерство само за неколкостотин долара. Обикновен компютърен хакер просто би проникнал в компютрите на „КонЕд“, за да открадне нужните данни, без да знае или да го е грижа за системите, които контролираха. Това обаче не бе достатъчно за него. Бо трябваше да знае как, защо и къде, а накрая — и кой. Шест месеца след като започна, Бо знаеше за „КонЕд“ повече от директора, господин Питър Уилкокс, чиято електронна поща можеше да чете, макар да не разполагаше с почти никакво време. Знаеше къде отделните подсистеми работят съвместимо и ефективно и къде не, кои подстанции между Манхатън и централите е вероятно да изгърмят като слаби звена по веригата. Беше изчислил как да преодолее проблема с вируса на хилядолетието по трасето и да съхрани електричеството в Манхатън, но нямаше начин да излъже електрокомпанията да прехвърли командването си в компютъра на Насо стрийт. Нужни му бяха тайни пароли, за да приложи знанията си на практика.