Ако най-важните обслужващи системи на Ню Йорк бъдат оставени в това си състояние, щяха да се сринат. Посред зима, когато всички технологии, осигуряващи живота на града, спрат, то Ню Йорк щеше да се озове в средновековни условия. Да се гадае какво ще стане след това, зависеше от мнението на човека за собствената му природа. Ако хората се окажеха жестоки и коварни, тогава се очакваха грабежи и кражби. Но ако гражданите на Ню Йорк проявят разбиране и на дело покажат всеобща заинтересованост за оцеляване, те биха се приспособили, стига да си помагат взаимно. Док бе ставал свидетел на достатъчно примери и от единия, и от другия тип човешки прояви.
След две години съвместна работа и съжителство членовете на Среднощен клуб се бяха превърнали в предани бойци, посветени на киберпространството. Имаха готовност да завземат и управляват дълбоките инфраструктури на остров Манхатън, но се нуждаеха от важни пароли, използвани в „КонЕд“, за да успеят с финалното прехвърляне на системата за управление в свои ръце. Придобиването на тези пароли им даваше шанс да изземат контрола от компютрите на „КонЕд“ и да спасят острова от тотално затъмнение. Без паролите обаче Ню Йорк щеше да се срине.
Шест месеца преди фаталната нощ те имаха почти всичко необходимо, но не съвсем. Висок волтаж не успяваше да се добере до набора от строго засекретни пароли, които отварят път към контролните механизми, прехвърлящи основната система върху дублиращата. Без тези пароли целият труд на Бо щеше да отиде на вятъра. Вместо на Насо стрийт, компютрите на „КонЕд“ щяха да прехвърлят контрола върху собствените си резервни системи, жертва на недостатъците на основната. И тогава електричеството щеше да спре. Паролите се съхраняваха в затворен компютър, изолиран от връзка с външния свят. Нямаше начин да се проникне в него.
— Шпионинът ти нищо не струва — недоволстваше Бо.
— Тя прави всичко по силите си — защитаваше агентката си Док. — Рискува работата си. Ако влезе в помещението и открадне паролите, ще я заловят, а те п\2сто ще сменят думите.
— Трябва да има някакъв начин не се предаваше Бо. — Защо не намериш крадец?
— Крадците не пускат обяви по Интернет. увеличаваха. Счетоводните програми сякаш полудяваха и се сриваха точно както Док бе демонстрирал на Стария Мислител. Хората обърнаха поглед към федералното правителство — очакваха насоки, подкрепа, ала не получаваха нищо. Сенатът заседаваше непрекъснато; специалистите повтаряха прогнозите, за които предупреждаваха от години. В резултат само се привикваха нови специалисти и се създаваха бюрократични звена, чиято дейност се свеждаше до спорове относно определения и дефиниции. Неизбежният краен срок наближаваше с всеки изминал ден, а отговорните фактори фактически го пропиляваха в безплодни препирни, дискусии и обсъждания. При настъпването на 2000 година Социално осигуряване щеше да разпредели средствата, но Министерството на финансите нямаше готовност да осребри чековете. Правителството се изправи безпомощно и неподготвено пред предстоящото парализиране в собствените си системи и всъщност се оказа пречка.
Изолоцията на Среднощен клуб от останалата част от града не означаваше, че членовете му действаха във вакуум. Към март 1999 новината за срива, който щеше да настъпи заради вируса на хилядолетието, вече бе достояние на доста широки обществени кръгове. През този месец компаниите, чиято финансова година започваше от 1 април, се сблъскаха с неочаквани проблеми. Светът постепенно проумяваше, че буквално всички компютри на планетата са част от обща гигантска мрежа точно толкова уязвима, колкото и най-незначителното свързващо звено. Фирми, убедени в способността на компютрите си да се справят с проблем 2000, изведнъж откриха вируси в новия скъп софтуер, внесени от файлове на доставчици и клиенти, неподготвени да се справят с проблема. Техническите трудности да се открият заразените участъци сред хаоса от компютърни езици, загубена документация и многообразие на програмирането станаха очевидни. Банкрутите следваха един след друг, паника започна да обзема света на финансите. Компании, забавили разпределението на капиталите заради проблем 2000, защото прогнозираха нулева възвръщаемост на инвестициите, установиха грешката си. За свой ужас разбраха, че никой програмист не е в състояние да им помогне: вече бе прекалено късно. С началото на новата финансова година проблемите на все повече фирми се Хилядолетията, годините, дните и секундите са удобен начин да се определя времето, а точното му отчитане е важно за компютрите. Единиците за време представляват крайни точки, които компютърът разпознава и брои. Именно броенето помага на компютъра да си върши работата. Компютрите отчитат времето като последователни, протичащи един след друг процеси. Едно от първите неща, които регистрира компютърът, когато бъде включен, е да си каже коя дата е и колко е часът.