В края на 1999 вирусът на хилядолетието не е единственият проблем за компютрите. Много системи са изцяло изградени върху датата и времето, включително и Глобалната система за позициране, ГСП — сателитна система за радионавигация, която широко се използва от Америка, от съюзническите й военни сили, от гражданския и търговския флот в моретата и океаните, от самолетите и от геофизичните уреди за проучване. Всяка телефонна компания в Щатите използва ГСП, за да свери часовниците, от които зависят превключвателите им, отчитането на разговорите и графиците за поддържане на системите и уредите.
ГСП се ръководи от военновъздушното и космическото командване на Съединените щати чрез флотилия от двадесет и четири сателита. Радиозасичане от три точки е достатъчно, за да се определи местоположението на кое да е кътче от планетата. Всеки може да си купи приемник, да го настрои на вълните на сателитите и да използва системата. Много преди нощта на 21 срещу 22 август 1999 военновъздушните сили широко разпространиха новината, че тогава естеството на излъчваните от сателитите данни ще се промени. По-старите приемници се нуждаеха от нов чип, за да интерпретират датата и да определят точното местонахождение. Толкова много устройства зависеха от системата, че само един процент от програмните продукти представляваше хиляди приемници и всички неосъвременени щяха да спрат да функционират.
Независимо от предупрежденията на 22 август вълната от катастрофи, причинени от симултанните компютърни грешки по цял свят изненада всички. В мъгливия залив на Сан Франциско два нефтени танкера се сблъскаха и замърсиха водите на пристанището с милиони тонове суров петрол. В Ротердам кораб, транспортиращ газ, се блъсна в кейовата стена. Последвалата огромна експлозия разруши кея, железопътно депо и уби триста двадесет и седем д\2и. Особено уязвими бяха малките плавателни съдове десетки неопитни мореплаватели, никога неизучавали основите на навигацията, зависеха изцяло от компютърните системи, защото нямаха представа как да се справят без техните данни. Всички те изпаднаха в беда в открити води.
Като цяло ГСП нямаше пряк проблем, свързан с вируса на хилядолетието, но имаше сходни и те се проявиха в момент, когато проблем 2000 бе новината на деня. Хората започнаха да гледат на компютрите като на Троянски кон; всички стари страхове от зората на появата им оживяха. През 50-те и 60-те години огромните недодялани машини предизвикваха ужас. Работниците смятаха, че ще бъдат заменени с автоматизирани машини. Това впрочем стана. Студентите се разбунтуваха срещу перспективата да ги третират като компютърни шаблони и карти за перфориране, а филми като „2001“ предсказваха как машини обявяват война на човечеството. Комикси с надписи „Краят е близо, компютрите дойдоха“ се появиха по страниците на „Ню Йоркър“. Компютрите бяха странни, заплашителни и загадъчни, но с времето бяха приети, прегърнати, а по-късно и забравени, понеже никога не бяха разбрани истински. С приближаването на новото хилядолетие отново се появиха комикси — този път предвиждаха война на живот и смърт между Човека и Машината. Към края на 1999 учените глави задаваха въпроса: „Къде съгрешихме?“ Никой не предлагаше приемлив отговор. В „Нюзуик“ и „Таим“ се появиха статии за кибернетично изолирани колонии от компютърни специалисти, които се появили в Аризона и Ню Мексико. Според тези знаещи мъже и жени предстояло бедствие; те продали ценните си книжа, изтеглили авоарите си от банките и изградили крепости, за да защитят себе си и семействата си. Докато специалисти продължаваха взаимно да си противоречат, а вестниците извеждаха в заглавията си диви прогнози за апокалипсис, хората започнаха да изпитват чувство на объркване и страх. Всяка грешка, появила се в банков фиш, се обясняваше с вируса на хилядолетието.
На 1 октомври компютърни откази нанесоха пореден удар на икономиката. На този ден официално започваше федералната финансова година. В десетки федерални учреждения на бял свят излязоха неадекватни данни. Проекти се сриваха. Планирането стана невъзможно. В един миг правителствените търговски агенции се оказаха лишени от възможността да функционират — дирите на заявките за покупки и фактурите пропаднаха. Военни системи загубиха контрол върху цели вериги от доставки. Всичко това връхлетя като шокова вълна икономиката. Стоките на компании, зависещи от правителствени поръчки, се обезценяваха за минути. Съдилищата се задръстиха от съдебни процеси, за които отдавна се говореше, че ще бъдат най-скъпият резултат от вируса на хилядолетието. Започна истински дебат за това кой е виновен за вируса и кой ще плати загубите. Отговорът бе: всички.