Въпреки широкото огласяване на предстоящата катастрофа, според допитвания до общественото мнение в края на декември 1999 се оказа, че една трета от американците никога не са чували за проблем 2000 или за вируса на хилядолетието. Хората знаеха за неизправната работа на много правителствени компютри, но не разбираха защо. Милиони нюйоркчани продължаваха да живеят както дотогава, без да са напълно сигурни какво точно става и какво всъщност означава то. Хората, сведущи относно проблем 2000, се опитваха да го разяснят на лаиците. Едни постигаха успех, други — не. Но това нямаше никакво значение, защото последствията се задаваха, независимо колко бе подготвен човек за тях.
Осмислилите бедствието, се отнасяха сериозно. Не беше нужно един жител на Ню Йорк да е завършил компютърни науки, за да схване, че технологически срив, който започва с прекъсване на електричеството, ще предизвика и сериозни социални последствия. Предишни глобални неуредици в електрозахранването бяха идвали изненадващо и водеха до спонтанни грабежи. Този път хората бяха предупредени. За метални врати, решетки по прозорците и за пазачи се харчеха луди пари. Възнагражденията на пазачите станаха толкова големи, че собствениците на дребен бизнес предпочитаха да си купят оръжие с намерението лично да охраняват магазинчетата си. В някои квартали хората сформираха комунални патрули и планираха как взаимно ще се защитават в новогодишната нощ. Полицията не възразяваше. И без това се очакваше в новогодишната нощ участъците да бъдат претоварени с работа и без проблемите, породени от вируса на хилядолетието.
Седмица преди фаталната дата членовете на Среднощен клуб приключиха с изработването на софтуерен пакет със 112 приложения на мейнфрейма на Джод, който ефективно дублираше системата на „КонЕд“ за захранване на Манхатън с електричество. За да се подсигурят с комуникации, изградиха и телефонна превключваща станция. Тя покриваше острова, а Каролин прегледа всеки сантиметър жица. За да продължи функционирането на метрото, създадоха контролен пункт за движение на влаковете по седем линии, които кръстосват острова и части от Бруклин, Бронкс и Куинс. Бяха сигурни в работата си и че ще успеят във всичко освен във водоснабдяването. Тази система просто бе прекалено стара и сложна, а много от вградените чипове се намираха на места, недостъпни за Рони.
През последната седмица почти не спяха. Големият ден приближаваше неумолимо, а те все още не разполагаха с така нужните им пароли на „КонЕд“. Док се обаждаше на Висок волтаж всекидневно, но без никакъв успех. Шпионката им успя да ги снабди с информация за всевъзможни подобрения, направени от компанията с цел да се избягнат последствията от проблем 2000, но не и с паролите.
На 30 декември никой не напусна третия етаж на старата постройка от червени тухли с черна метална ограда и аварийни стълбища на Насо Стрийт — частица от някогашен Ню Йорк в непосредствена близост до оградената с палисада „Уолстрийт“. Навремето холандци издигнали стената, за да попречат на англичаните да влязат в Нов Амстердам. Този път обаче нищо не бе в състояние да спре враждебния враг освен малката групичка хакери. Предстартовото броене започна. Войната между вируса на хилядолетието и противоотровите му бе на път да се разгори истински.
ЧАСТ ВТОРА
31 декември 1999
4.
Студен, но ясен дойде последният ден на XX век в Ню Йорк — метрополис, чиято най-ужасна среща с бедствие бе холерната епидемия през 1832 година. Историята се бе отнесла милостиво към града. Докато XX век бе посетил доста от големите градове с войни и революции, то над Голямата ябълка — галеното название на Ню Йорк — не бе паднала нито една бомба. При приключването на века Ню Йорк щеше да бъде недокоснат и незасегнат — девствен по отношение на катаклизмите. Ако един град може да се оприличи на живо същество, то Ню Йорк се смяташе за недосегаем по отношение на каквато и да било атака.
Имаше, разбира се, отговорни лица, натоварени със задачата да си представят евентуално нападение и да подготвят аварийни схеми за защита на цивилното население. По време на Студената война главният сценарий предвиждаше евентуален ядрен удар; градът разполагаше с отпечатани в огромни количества планове, готови да бъдат извадени и задействани, в случай че бъдат засечени ято руски ракети, летящи към него. През 1999 програмата за евентуална антиядрена защита се намираше в компютър, защитен от проблема с вируса на хилядолетието. Други програми, свързани с какви ли не цивилни безредици — като се започне от стачки и се стигне до етнически конфликти — бяха отлично прецизирани поради честата им употреба. През годините властите на града бяха разполагали с доста възможности да уточнят начините за контрол върху сблъсъците и демонстрациите. Градът разполагаше и с ефективни програми, за да се справи с терористи, като за реализирането им получаваше и солидна помощ от редица федерални агенции. Теоретически най-сериозната видима заплаха представляваха химическият и биологическият тероризъм. Затова на тези две програми се отдаваше най-голямо внимание.