Е, хора, сега тези стари програми са навсякъде; самите програмисти разпространяват вируса като горски пожар. Убийствената за компютрите грешка се е промъкнала в живота ни и търпеливо се спотайва в контролните механизми на атомните ни централи, в телефонните системи, в командните кули на въздушния и железопътния ни транспорт, в счетоводните програми и финансовите отчети, в електронните системи за прехвърляне на капитали, в управляващите системи на сателитите. И ако това не ви се струва достатъчно, то вирусът се е загнездил и в милиони компютърни чипове в автомобилите, самолетите, асансьорите, уредите, машините и личните компютри. Щом дойде 2000 година, тези компютри ще се объркат и ще откажат да функционират. Насочили сме се към нулевия час, хора, и към края на цивилизацията, такава, каквато я познаваме.
Хора, искам да попитам: Всички компютри ли ще спрат да функционират? И ако това стане, какво ще последва? Дали самолетите ще паднат от небето? Допускате ли подобна възможност, или смятате, че това са нелепости? — настоя да узнае водещият от радиослушателите си. — Обадете ми се и кажете какво мислите.“ През този ден до предаването на живо звъннаха само неколцина технически запалянковци — според половината вирусът на хилядолетието не бил нищо страшно и лесно можел да се коригира. Освен това 2000 година е далеч, а дългосрочен план в Америка означава да се мисли за следващата седмица. Изглежда, никой от слушателите на тази радиостанция в момента не гледаше на проблема достатъчно сериозно с изключение на Доналд Копланд. Осенилото го прозрение му се яви като огромно уравнение, изписано с огнени букви в небето над Манхатън.
Виждаше бъдещето; съзнаваше точно какво ще се случи, кога ще се случи и най-важното — как да извлече печалба от своята далновидност. Представата как една дребна програмна грешка срива целия свят, поставяйки го на колене, го разтърси, сякаш имаше земетресение. Умът му скачаше от една логична стъпка към следващата със скоростта на светлината. Накрая целият свят се разгърна пред него като цвете на зазоряване.
На 1 януари 2000 година хаос и бедствия ще залеят Земята; единствено организациите, открили и коригирали своевременно програмите си преди тази дата, щяха да оцелеят. Да знаеш кой ще оцелее, а може би и да решиш кой да оцелее и кой да пропадне, ще се окаже невероятно делово преимущество.
Копланд разполагаше и със средствата, и с волята да превърне в реалност прозрението си. Средствата включваха Майкъл Даунс, доктор на науките и затова известен още като „Док“ — млад компютърен инженер от Калифорния, ръководител на Отдела за проучвания и развитие на „Копланд Инвестментс“.
Копланд бързо потегли към офиса си — стара триетажна къща от червени тухли на Насо стрийт в долната част на Манхатън, съвсем близо до „Уолстрийт“. Превъзбуден от прозрението си, той се отказа от асансьора — тичешком се втурна към кабинета на Док на третия етаж и почука на вратата.
Отвътре се чуха блъскания и дрънчене.
— Док! — провикна се той. — Док, трябва да говоря с теб веднага!
Нови потропвания, още дрънчене и отвътре долетя:
— Влез!
Трескав от вълнение, Копланд нахълта в работилницата на Док — помещението бе задръстено със свързани помежду си компютри чрез безброй кабели, модеми и монитори, така разхвърляни, сякаш са боклук. При влизането на Копланд Док удари с дръжката на отвертка по капака на голям монитор. Екранът светна и инженерът се ухили.
— Щом всичко друго се окаже безполезно — обяви той, — прибягвам до академични методи посредством теорията за силата на удара: фрасни копелето и виж какво ще се получи.
Едър, брадат, недодялан, двадесет и три годишният Док пушеше по два пакета „Камел“ и три цигари първокласна марихуана дневно, преживяваше единствено с пица и кафе, носеше памучни ризи, сини джинси, високи ботуши и ловджийски ушанки. Благодарение на невероятно високия си коефициент на интелигентност Док стана хакер още на осемгодишна възраст — открадна паролата на баща си и влюбено разглеждаше компютризираната му порнографска колекция. Прочу се като „Док“ много преди да защити доктората си в Станфорд на двадесет и една години; беше абсолютно завършен компютърен гений. През последните две години работеше при Копланд — нещо като негов магьосник-пленник: превръщаше идеите на Копланд в практични, доходоносни продукти.
— Вирусът на хилядолетието — подхвана Копланд. — Току-що чух за него.
— Малко бавно схващаш, шефе — отбеляза Док и подхвърли отвертката настрана. — Наричаме го Y2K — компютърния проблем 2000. Това на професионален жаргон означава 2000 година.