Той истински обичаше работата си и отдавна бе научил колко по-добре е да предотвратиш едно престъпление, отколкото да заловиш и накажеш престъпника. В сегашния случай градът, това анонимно копеле, се готвеше да извърши потресаващо престъпление в резултат на небрежност и Гарсия не бе в състояние да го предотврати.
Старият приятел на Гарсия Бил Пакард пристигна едновременно с поръчаните яйца.
— Честита Нова година, comandante — поздрави Пакард, сърдечен хирург в болницата „Белвю“.
— И ти върви по дяволите, Бил.
— Не ми изглеждащ щастлив.
— Просто искам всичко да е свършило — отвърна Гарсия. — На път за тук минах край три магазина за алкохол, всичките претъпкани с клиенти още в шест сутринта.
— Е — Бил се усмихна широко и седна, — днес е големият ден. Готов ли си?
— Остави ме на мира — възропта Гарсия. — Никой не е готов.
— Копланд е готов.
— Твърди, че е готов — уточни Гарсия. — Има разлика.
— Ще разберем съвсем скоро — отбеляза Пакард и погледна часовника си. — След седемнадесет часа и петнадесет минути. — Ей, Берни — провикна се той. — Включи телевизора, ако обичаш.
— Защо?
— Новата година ще настъпи в средата на Тихия океан след няколко минути.
— И какво от това?
— Просто пусни телевизора, Берни.
— Искаш ли нещо за закуска, Бил?
— Да, да, да…
Собственикът на закусвалнята неохотно включи на Си Ен Ен и се намръщи на излъчваната в момента реклама за „Будвайзер“ — официалната бира за цялата лудост, свързана с настъпването на новото хилядолетие.
— Очакваш ли да ти се отвори много работа довечера? — попита полицаят лекаря.
— Шегуваш ли се? — отвърна Пакард. — Все пак съм доволен, че не работя в спешно отделение, макар и при мен да има проблеми, за които и през ум не ти минава. Питал ли си се някога колко компютъра управляват всички идиотски уреди в кардиологичното отделение? И колко от тях са проверени за вируса? Нито един. Н-И-Т-0 Е-Д-И-Н — ето колко!
— Очаква се ти да работиш с пациентите, а не компютрите.
Пакард направи гримаса, поклати глава раздразнено и си наля кафе, преди да се обърне към телевизионния екран.
Джонатон Спилман, понастоящем управител в новооткрития клон от веригата супермаркети „Сейфуей“ на ъгъла на 96-а улица и „Бродуей“, влезе и седна.
— Не го казвай — предупреди Гарсия.
— Какво да не казвам?
Пакард намигна и безмълвно произнесе Честита Нова година.
— Аз съм евреин, в случай че сте забравили — напомни им Спилман. — Новата ни година е през септември, а годината за нас е 5760, ако не знаете. Къде е Копланд?
— Не е пристигнал още — отвърна лекарят. — Довечера ще разбере дали софтуерните му продукти действат или не. Дали Дони ще предотврати изличаването на „Чейс Манхатън“ от лицето на света? Не че ми пука.
— Копланд няма, но неговият Док Даунс ще го стори — обади се Спилман. — Док знае какво прави. Аз не се притеснявам, момчета. „Сейфуей“ похарчи милиони и според Док сме направили всичко както трябва.