— Значи го знаеш от сигурно място — подметна Гарсия. — Страхотно, няма що! Банката и супермаркетът ще оцелеят, а всичко останало отива по дяволите.
— Атомните реактори… — обади се Пакард. — Колко ли са по света? Четиристотин? Петстотин?
— Повече — отговори му Спилман. — Никой не знае с точност. Има тайни реактори по цялата планета.
— Ще закусваш ли? — подвикна Берни на Спилман.
— Кифла с маково семе и… — …нищо друго. Знам, знам.
Останаха известно време смълчани и приятно отпуснати — трима души от квартала, всичките преуспели. Интелигентни мъже, с успешни кариери зад гърба и все пак — още примитивни селяни. Когато бяха заедно, някак по-малко се страхуваха.
— Жена ти обади ли се? — попита Спилман лекаря.
Подплашен от евентуално насилие и грабежи, в случай че електрозахранването спре, Пакард бе изпратил съпругата си и децата на крайбрежието в Мейн.
— Да. При сестра си е. Вчера цял ден са трупали дърва за огрев. А Шърли замина ли?
— Не. Това просто не може да се случи.
— Накарай я да замине — настоя Пакард. Гарсия го подкрепи с думите:
— Наложи се.
— Хайде, Ед — прекъсна го Спилман. — Знаеш каква е жена ми. Шърли мисли, че настъпването на хилядолетието е най-голямото събитие от сватбата на принцеса Ди насам. А и освен това какво разбираш ти, щом никога не си бил женен.
Фанфари от телевизора ги накараха да извърнат глави към екрана. Усмихнат водещ на Си Ен Ен в Атланта се обърна към камерата и обяви:
— Само след няколко минути, дами и господа, първите хора на планетата ще посрещнат новото хилядолетие. Да отидем до Маршаловите острови, откъдето Джоана Спрингер предава на живо. Джоана?
В момента Стария Мислител се намираше на Западна 85-а улица в оборудвания с климатик приземен етаж от къщата на Копланд. Сега мейнфреймът управляваше жилището, включително сложните алармени и обезопасяващи системи. Стария Мислител започваше задълженията си в 6,30: включваше отоплението, правеше кафе, събираше електронната поща и хранеше уелския териер на име Микро. Компютърът извикваше програма, която изсипваше точно чаша и половина кучешка храна — смес от агнешко с ориз — в купичката на Микро и той, верен на учението на Павлов, излапваше закуската си за четиридесет секунди. Междувременно от кафемашината потичаше гъсто черно еспресо и точно в 7,00 компютърът включваше телевизора в голямата спалня.
Копланд обичаше да започва деня с новините и в този ден бе буден много преди телевизорът да се включи. Си Ен Ен предаваше на живо от Маюро, столицата на Маршаловите острови в Тихия океан, разположени близо до международно признатия меридиан, от който условно се сменяше датата на новия ден — приблизително петнадесет хиляди километра далеч и на седемнадесет часови пояса на запад.
— Хилядолетието пристигна, дами и господа — развълнувано и задъхано говореше някаква жена, застанала до осветена летищна писта, а зад гърба й се виждаха светлините на малко градче. Фойерверки осейваха небето; първата пиротехника, която поздравяваше новия век. — Намираме се само на няколко мили от разделителната линия и не мога да ви опиша колко вълнуващо е всичко. Вече сме 2000 година, дами и господа, двадесет и първи век…
Гласът й прекъсна, а светлините на града зад гърба й премигнаха, преди отново да се чуе:
— В Маюро… на 180 градуса западно от Гринуич… Май… проблем с… Самолет приб…
Зад гърба й светлините на градчето изгаснаха и само след секунди сините светлини по пистата също изчезнаха. Смаяна, репортерката се обърна, после отново застана с лице към камерата. Устните й се движеха, но не се чуваше звук. Над главата й избухващите ракети и ярки звезди от фойерверките създаваха феерична илюминация.
— Нещо… случило… — Копланд чуваше рева на двигателите на приближаващия пистата самолет над гласа на репортерката, който постоянно прекъсваше. — …туристи, които желаят… първото кацане през… век… светлините… машина DC3.
А после чу трясъкът и видя стената пламъци, преди екранът да изгасне. След миг се появи картина от студиото в Атланта и задъханият водещ.
— Изглежда, изгубихме връзка с Джоана Спрингер, дами и господа. Не съм наясно какво точно се случи. Само момент.
Имаме ли звук? Да, има звук. Продължавай Джоана.
Стреснатият й говор се чуваше от милиони по целия свят.
— О, Господи. Самолетът падна. Светлините по пистата изгаснаха, целият град е в мрак; електричество има само в телевизионния ни камион, който е пряко свързан със сателит и разполага със собствен генера…
Тишина, черен екран и отново включване от студиото.
— Това е тъжен момент, дами и господа. Опитваме се да ви предадем на живо репортаж от Маршаловите острови.