— И те са заминали?
— Да.
Копланд се обърна към Спилман и попита:
— Шърли замина ли?
— Майтапиш ли се? — Като поклати глава, Спилман се надигна. — Трябва да вървя в магазина. До скоро, момчета.
— Тръгвам с теб — обади се Пакард. — Може да вземем такси.
Копланд и Гарсия останаха на масата. Копланд съзерцаваше стария си приятел, който мигом би се превърнал в негов враг, ако знаеше истината.
— Преструваме се на болни, така ли? — попита Копланд ухилен. — Не е ли незаконно?
— Дони, ако не те познавах от четиридесет години, щях да те взема за голям задник. Всъщност знам, че си, но не ми пука. Ти си прочут. Хората пишат за теб в „Таймс“. Обядваш с кмета. Умен си и си богат, но когато изгаснат светлините довечера, ще бъдеш на тъмно като всички останали.
— Мислиш ли?
— По дяволите! Да.
— Хайде на бас на един милион долара, че грешиш.
— Не разполагам с един милион долара.
— Добре. Тогава на десетачка.
— Престани. Какво наистина ще се случи?
— Никой не знае, Ед. Никой не знае истински.
Гарсия се изправи, намести елегантната си полицейска фуражка на главата, плати на Берни и остави щедър бакшиш; Копланд добави още толкова.
— Ти не яде — възрази собственикът на закусвалнята. — За какво е това?
— Честита Нова година — поздрави го Копланд и последва Гарсия, вече застанал на тротоара.
Капитанът огледа уличното движение и сновящите забързано хора. Гълъби прелитаха и се рееха на лекия ветрец.
— Затишие пред буря — промълви Гарсия. — Какво наистина ще стане с града ни, Дони?
— Следобед ще има струпване пред банките — отвърна Копланд. — Напрежението расте от дни, но днес ще бъде като през 1929 година.
— И какво друго?
— Ако „КонЕд“ удържи и електричеството не прекъсне, ще сме добре, но метрото ще излезе от строя. Влаковете също ще спрат, защото контролните им системи ще откажат, но властите вече го знаят. Водоснабдяването би трябвало да е наред.
— Спри. Картината започва да ми се изяснява.
— На други места ще бъде доста по-зле. Ню Йорк ще оцелее — увери го Копланд и отвори вратата на колата си. — Успех.
— Ще се видим ли утре сутринта?
— Пак тук.
Гарсия махна и патрулна кола, материализирала се като по чудо, спря до тротоара, за да го вземе.
Копланд запали двигателя, включи радарния детектор, натисна газта и подкара. Фучеше по „Бродуей“, ухилен като самодоволен престъпник; минаваше на жълти светлини и заминаваше колите ту отляво, ту отдясно. Така стигна до 57-а улица, където уличното движение го принуди да намали скоростта. Улиците изглеждаха измамно празни; хиляди хора бяха напуснали града за дългия уикенд. Той продължи към „Уолстрийт“. Най-краткото време, за което бе взимал разстоянието между закусвалнята и гаража на офиса, си бе двадесет и три минути и четиридесет и седем секунди. Всяка сутрин неизменната му надпревара с часовника го изправяше нащрек и го подготвяше за хода на деня. Никакви компромиси, никакви отстъпки и никакви изненади. Шофираше така, както ръководеше и бизнеса си: с контрол, който приличаше по-скоро на безразсъдство, със свистене на гумите, натискане на спирачките, тържествуващ при вида на каменоликите банки и брокерските къщи.
„Уолстрийт“ бе претъпкана. Обикновено в последния ден на годината, особено ако е петък, много хора не идваха на работа. Повечето си тръгваха още в ранния следобед. Но не и днес, когато вирусът на хилядолетието висеше над улицата като гилотина. Несметни милиарди долари очакваха милостта на безбройни компютърни системи. Нямаше начин те да бъдат проверени преди крайния срок. Как да се проведат симулантни изпитания, когато в действителност никой не знаеше какво ще се случи? Копланд прогнозираше лоши резултати, за каквито впрочем подсказаха и ранните репортажи от Тихия океан. Улицата вече кипеше от трескава дейност. Не му пукаше. Ще разполага с милионите на „Чейс“ и ако софтуерът на Док заработи според очакванията му, през следващата седмица ще получи повече поръчки, отколкото е в състояние да изпълни, за да оправя провалили се системи, а това ще му донесе купища долари.
Премина бързо последните преки до Насо стрийт и погледна часовника си. Точно двадесет и осем минути; не беше върхът, но не беше и зле. Влезе в гаража и паркира до джипа на Док. Док бе инсталирал дизелов генератор в гаража, а на покрива — сателитна чиния и слънчеви панели под предлог да поддържа връзка със служителите, заети с вируса на хилядолетието и клиентите на компанията, застрашени от него. Но ако се случеше най-лошото, той имаше готовност да преобрази сградата в крепост, защитена с телени мрежи и автоматично оръжие, както и с достатъчно хардуер, за да предотврати каквото и да било вмешателство на вируса на хилядолетието в сградата.