Копланд взе асансьора до убежището на Док на третия етаж. Вървеше по коридора, когато вратата на кабинета му се отвори.
— Ела тук — подвикна му инженерът.
През тези девет години Док никак не бе остарял. Единствената промяна засягаше сбирщината от всевъзможни уреди в кабинета му — бяха се увеличили многократно.
— Погледни това. — Док посочи телевизора. — Министърът на вътрешните работи дава първото правителствено изявление за деня.
— Кой е тук тази сутрин? — попита Копланд, без да обръща внимание на телевизора.
— Всички, които работят по проблема. Започнаха да се обзалагат още колко самолета ще се изтърсят от небето.
— Нима? — безизразно отбеляза Копланд. — Тълпа от болни глави. И ти ли участваш?
— Естествено. Моите сто долара са за дванадесет парчета.
— Няма ли нещо по-полезно, с което да се занимаваш, Док?
Док имаше повече работа, отколкото Копланд бе в състояние да си представи, но само поклати глава и отвърна:
— Не. Смятам да се надрусам и да гледам телевизия цял ден. Не съм взимал отпуска от пет години.
Протегна се, ухили се и се зазяпа в екрана. През днешния ден имаше своя работа, чрез която да попречи на Копланд да разкрие Среднощен клуб в най-критичните часове. Ако на Среднощен клуб бе съдено да съхрани някаква следа от цивилизацията в града, то не им бе нужно Копланд да изпадне в нервна криза по средата на предстоящото бедствие.
— Какво ще кажеш за рафинерията в Уелингтън — попита Копланд. — Впечатляващо беше. Колко рафинерии имаме около Ню Йорк? Четири или пет?
— Осемнадесет — отвърна Док. — И е редно да спрат всичките още сега, но не искат.
Министърът на вътрешните работи говореше от телевизора:
— Съветваме хората да не се паникьосват. Онова, което се случи в Нова Зеландия и Микронезия, няма да се случи тук.
Министерството на вътрешните работи и Министерството на енергетиката имат уверенията на всички по-големи електрокомпании в страната…
Камерата се откъсна от министъра и се насочи към водещ, който обяви:
— Ще се върнем към пресконференцията на министъра след минутка, дами и господа, но пристигнаха неочаквани новини. Отправяме се към… Къде? А, да. Към летище „Ла Гуардия“ в Ню Йорк, където е Елен Ротстейн. Елен?
— Да, Уилям, както виждаш зад гърба ми, тук, на летище „Ла Гуардия“, тече спонтанна демонстрация.
Камерата се насочи към тълпи народ. Всички скандираха: „Не е безопасно! Не летете! В небето ще умрете!“ — Господи — промълви Док. — Всъщност това е доста добър съвет.
— Хората започват да се паникьосват и отказват да се качват на самолетите — продължаваше репортерката.
— Остави това — възнегодува Копланд. — Какво става с банката?
Нахакан хитрец, когото не можеш да принудиш да направи нещо против волята му, Док запали поредната цигара „Камел“ и попита:
— Коя банка?
— О, стига!
— А, тази ли банка? Чакат информация от федералния резерв. Властите искат да спрат всякакво електронно прехвърляне на капитали за двадесет и четири часа, но големите банки протестират. Преди две години самите банки предложиха да постъпят така, но тогава властите казаха „не“. Сега са си разменили ролите. Типично в стила им на правителствени задници.
— Ако постъпят така, сме прецакани — отбеляза Копланд.
— Правилно схващаш положението, шефе, освен ако… Док дръпна от цигарата и с наслада издуха дима.
— Освен ако какво?
— Освен ако не извърша нашата малка тайна оттук.
— В състояние ли си да го направиш?
— Да, но сериозно ще се увеличи рисковият фактор.
— Би ли го направил, доктор Даунс?
— Само ми дай знак, шефе. Виж.
Док се обърна към направения по поръчка компютърен терминал, зареден с Windows NT, натисна няколко клавиша и на екрана се появи огромен червен кръг на син фон и надпис „Големият червен бутон“.
— От теб се иска единствено да го натиснеш на екрана, Дони, момчето ми, и милионите на „Чейс“ поемат към Панама.
— Майтапиш ли се?
— Опитай, но трябва да си напълно сигурен, че искаш да го направиш.
— Това ли е всичко?
— Да, сър.
— Ами рисковият фактор?
— Какво за него? — попита Док. — Между тази машина и модема в банковия „Техноцентър“ има пет превключватели. Предполага се, че всеки ще се самоунищожи, но никога не можеш да си напълно сигурен с деликатни машинарийки и своенравни компютърни програми. Ако не желаеш да натиснеш бутона, изчакай до полунощ и всичко ще стане автоматично.
Копланд стисна зъби и се загледа в „Големия червен бутон“. Идеше му да се втурне към екрана, но вместо това заяви: