Копланд повтори думите, сякаш бяха мантра.
— Компютърен проблем 2000…
Док изгледа шефа си от глава до пети и видимо се присмя на безупречно подстриганите му коси, безукорното облекло и лъснатите до блясък италиански обувки.
— В очите ти пак се появи онзи поглед, Доналд. Надушваш пари.
— Най-хубавото нещо за надушване — отвърна Копланд. — Какво знаеш за вируса?
— Доста. Всеки програмист, наясно с работата си, знае за него.
— Образовай ме.
— Ще настане истинска катастрофа — започна Док, докато сядаше, облягайки се назад с вдигнати върху плота крака. — Хората няма да разберат проблема и затова няма да повярват в съществуването му.
— Същото каза и онзи тип по радиото. Изплаши ме до смърт.
— Е, това поне е добре — провлачено се обади Док и запали цигара. — Като начало да вземем например Русия. Няколко руски атомни реактора вероятно ще се разтопят и ще предизвикат прекъсване на електричеството в огромни области — ще оставят милиони без топлина посред зима и без друго за ядене освен радиация. После нещата наистина ще започнат да стават интересни. — С лукави пламъчета в очите той се усмихна и продължи: — Ще предизвика такива бели, които учестяват сърдечния ритъм на хакера.
— И какво можем да направим?
— За руснаците — нищо. Но за нас, останалите… — Направи пауза. — Ами зависи.
Док търпеливо обясни колко тривиален проблем представлява вирусът на хилядолетието за програмиста: просто трябва да бъде коригиран, след като се локализира сгрешеният компютърен код. Проблемът е на друго място. Понеже вирусът е мултиплициран до безкрай в чувствителни към датите програми, откриването на всички системи с милиони кодови линии и хиляди зависещи от тях апаратури и програмни продукти е колосална задача. Освен това по-старите компютърни програми обикновено са неточно документирани, при това на по-стари компютърни езици като COBOL и FORTRAN, което прави недостатъците още по-трудни за откриване, защото по-вечето по-млади програмисти никога не са изучавали тези езици.
— В състояние ли си да измислиш разрешение? — попита Копланд.
— Естествено, но ще трябва да се специализирам. Програмните продукти са твърде разнообразни.
— Кой използва най-старите?
— Банките — веднага отвърна Док.
— Без майтап, а? — Копланд остана доволен от отговора на Док. — А самите банки знаят ли го?
— Би трябвало, но едва ли. Искам да кажа, програмистите, които работят за банките, знаят за проблема, и то не от вчера, но кой ти слуша програмист? Шефовете почти никога не включват компютър и определено нищо не разбират от организацията им или от древните им програми, написани на COBOL.
— И колко може да струва едно оправяне на проблема 2000? — полюбопитства Копланд.
Док се ухили.
— За това е целият този разговор, нали?
— Колко, Док?
— Цяло състояние. Стотици милиарди… Не е изключено и повече. Цифри, трудни за възприемане.
— Допада ли ти идеята? — не се стърпя Копланд.
— Питаш ме дали ми харесва идеята да пиша програми, които да неутрализират влиянието на вируса?
— Точно така.
— Звучи доста привлекателно — отвърна Док и почеса брадата си. — Но, от друга страна, бихме могли да оставим всички тези луди корпорации да загинат, когато компютрите им откажат. Това също ми допада.
— Дръж се сериозно, Док. Как мислиш — в идеята има ли хляб като бизнес начинание? Някакъв начин да изкараме пари?
— Страхотен начин, Доналд. Все едно да получиш разрешение да печаташ пари.
— От какво имаш нужда? — настоя Копланд. — Само кажи.
— Ами чакай да видим… Един мейнфрейм IBM — най-мощният изчислителен компютър, — с който да си играя, неколкостотин пакета програмни продукти и дваматрима инженери.
— Само това?
— Е, би могъл и да ми купиш банка, Дони, момчето ми, но защо да си даваме толкова труд?
На следващия ден посетиха склад в Куинс и купиха мейнфрейм IBM s/370 на петнадесет години. Док бутна една стена на третия етаж на Насо стрийт, укрепи пода, нае кран, инсталира машината и я кръсти Стария Мислител. Прекара месец да проверява с какъв софтуер е зареден компютърът, а после извика Копланд на демонстрация.
— Ето така ще изглежда светът на 1 януари 2000 година — обяви Док пред своята публика, състояща се от един човек. — Готвя се да ти покажа какво ще се случи, ако нещата бъдат оставени такива, каквито са.
През целия си работен живот Стария Мислител бе извършвал счетоводни услуги за застрахователна компания. Не бе чак толкова стар, но подобно на много фирми застрахователната компания бе осъвременила хардуера си, макар да продължаваше да използва стар, дефектен софтуер. Док извади счетоводна програма за обработване на статистическите таблици за смъртността, нагласи времето на една минута преди полунощ на 31 декември 1999 и зададе на програмата проста задача: какви премии ще бъдат изплатени през следващите двадесет години. В продължение на шестдесет секунди, докато часовникът не показа полунощ, по екрана преминаваха стройно подредени зелени числа. И тогава машината сякаш се задави и изхълца. Стария Мислител прочете „00“ като 1900, а не като 2000 и прие, че числата, които отразяваха близкото бъдеще, принадлежат към далечното минало. Елементарните аритметични действия вече не представляваха прости изчисления. Машината започна да дели и умножава с отрицателни числа. Само след секунди Стария Мислител се опита да изчисли едно безкрайно връщане назад и цифрите на екрана буквално полудяха. Свободната памет бързо се запълни и счетоводната програма се — азпадна. Компютърът не функционираше. — Voila обяви Док и запали цигара.