От седмици вестниците и телевизията непрекъснато съобщаваха новини за вируса — всевъзможни идиоти, лишени от елементарна представа за компютрите, не спираха да тръбят как в полунощ всички устройства по цял свят ще откажат да работят. Вместо това трябваше да вложат енергията си да оправят проклетите си машини. Месеци наред непрестанно се разпространяваха какви ли не хиперболизации и мрачни съдбовни предсказания за разрушение, в резултат на което цялата планета бе докарана до състояние на безумие. Кориците на маса американски списания крещяха какво бедствие ги очаква с настъпването на новото хилядолетие. Предричаха се банкови фалити. По съдебен път се търсеше отговорност за милиарди долари от софтуерни компании и производители на чипове, което стана причина стойността на акциите на високите технологии драстично да падне.
Десетки правителствени учреждения, като се започне от Социални грижи и се стигне до Отдела за защита на благопо-лучието на града, всекидневно излизаха с успокоителни уверения. Никой поне малко от малко с акъла си не допускаше, че във въпросните учреждения работят компетентни хора. Докато правителството ръсеше баналности, неспособни да събудят и най-малко доверие, всякакви култове, свързани с настъпването на новото хилядолетие, процъфтяваха. Док нямаше представа каква вяра проповядват, пък и не се интересуваше, но те плашеха хората до смърт, защото постоянно повтаряха, крещейки с пълен глас, че светът ще свърши. Огромно множество хора, вярващи в извънземните, се бе стекло в Росуел, Ню Мексико — четиридесет хиляди души очакваха да бъдат вкупом телепортирани от планетата. Много по-голяма група — два милиона ревностни християни — очакваха Исус да се яви в полунощ в Ермосило, Ню Мексико. По цялата планета хората очакваха чудеса, апокалипсиса, часа на изкуплението, спасение, унищожаването на враговете им, сякаш космосът знаеше или се вълнуваше за нашия погрешен и произволен начин да мерим времето.
Половин милион мъже, жени и деца замръзваха в Сибир. Новината щеше да всее по света ужас, предшестващ появата на вируса на хилядолетието. Към гражданите на Ню Йорк се отправяха съвети да се подготвят за настъпването на новото хилядолетие така, както биха се подготвили за повсеместното спиране на електричеството през 1965 и 1977 година: да се запасят със свещи, батерии, консерви и преварена вода; да уточнят къде се намира шалтерът, с който да спрат газта в домовете си. Същевременно, все едно лявата ръка не знаеше какво върши дясната, градът се подготвяше за най-голямото на всички времена посрещане на Новата година. Полицията разгласи забрани за движението на превозните средства из някои градски райони — улиците там щяха да се превърнат изцяло в пешеходни зони. Резервациите в хотелите бяха направени преди месеци. Фойерверки, изстрелвани от лодките по реката, щяха да осветяват нощта. А щом се прогнозираше падане на самолети от небето, всеки искаше да си осигури по-добър изглед към зрелището в някой от небостъргачите. Двадесет и четири гигантски видеоекрана вече бяха монтирани и работеха на Таймс скуеър. На моменти изглеждаше като че ли половината от населението на Ню Йорк желае вирусът на хилядолетието да порази всички компютри и да ги извади от строя. Според тях разпадането на всичко можеше да се окаже забавно. Милостиви Боже, Ню Йорк винаги е бил луд град, но ако съвсем е откачил… Док потрепери при мисълта какво би станало, ако гигантската сфера на часовника на Таймс скуеър започне да се спуска и изведнъж застине насред път.
— Док?
— Да?
— Говориш си сам — обърна му внимание Джоди. — Мърмориш си нещо.
— Извинявай. Мислех.
— Ще ми налееш ли още една водка?
— Разбира се. Добре ли си, Джоди?
— Ами борсите няма да отворят. Всички по „Уолстрийт“ ще го ударят на купон още сутринта, предполагам.
— И така е редно да постъпят — отсъди Док. — Не е изключено да не им се отдаде втора възможност дълго време.