— Определено не бих спрял нито него, нито теб, ако наистина го искаш. Можеш да му предложиш работата.
— Много си великодушен, Доналд, и все пак се съмнявам дали ще го пуснеш без битка. А и определено не ми прави впечатление на човек, готов да работи за банка.
— Той прави каквото поиска — обяви Копланд и се изправи. — Прекалено много каквото си поиска.
— Е, сигурен съм, че ще продължим да поддържаме връзка с него независимо от решението му. А сега, моля да ме извините, но аз май съм единственият човек в тази сграда, който се готви да уплътни докрай работното си време днес. Имам насрочена и телеконференция с федералните власти следобед.
— Те още ли умуват дали да преустановят всякакви прехвърляния на капитали? — попита Копланд.
— Ще ги склоним, мисля, да не го правят. В края на краищата тук не сме Русия, нали? Справихме се с проблем 2000 и съм убеден, че федералните власти ще възприемат нашето виждане.
Служителят се появи, за да ги съпроводи навън. В асансьора Джоди забеляза как горната устна на Копланд странно се изви, лицето му първо силно почервеня, а после побеля. Той не отрони и думичка; във фоайето, където се тълпяха обсипани с конфети хора, изглеждаше някак колеблив, сякаш не знаеше накъде да се насочи или какво да предприеме. Джоди усещаше, че по време на срещата се бе случило нещо неразбираемо за нея.
— Доналд? — обади се тя. — Добе ли си?
— Нищо ми няма — отвърна той. Просто започвам да си мисля колко по-сериозни и страшни могат да се окажат нещата. Това е всичко.
— Някакъв проблем със софтуера ли? Вероятно се шегуваш. Банката го изпробва от година.
— Е, до последния момент човек никога не е сигурен, нали?
Излязоха на улицата. Опашките от хора, теглещи депозитите си, вече се виеха и навън. Съобразителни просяци бързо се насочваха насам и пресрещаха хората, натъпкали джобовете си с пари. На няколко метра от входа взвод униформени полицаи наблъскваше група пищящи корейци в полицейските коли за радост на тълпата от куриери, секретарки и чиновници. Джоди си помисли, че навярно е заспала и се е озовала в някакъв мрачен цирк.
Потънал в мисли, Копланд сякаш не забелязваше странните гледки; тръгна бързо към Насо стрийт. Джоди видя дълги опашки не само пред други банки, но и пред банкоматите; през няколко метра от всяка вестникарска будка включените радиоапарати бълваха безкраен поток от новини.
Преди да затворят европейските борси, цените на почти всички акции се бяха устремили главоломно надолу. По време на проверка за проблем 2000 в Бирмингам, Англия, служител от водоснабдяването бе спрял по погрешка захранването на града с вода. Бунтовете, започнали във Владивосток, сега се разпростираха по цялата майчица Русия — населението изливаше гнева и раздразнението си от продължилото десет години постсъветско управление в страната. Реагирайки на потока от новини, хората по улицата изглеждаха вцепенени. Копланд мина край застанал по средата на тротоара мъж, който говореше привидно спокойно по клетъчния си телефон, но после внезапно го запокити на паважа и го разби.
Джоди плахо се обади:
— Доналд…
Той обаче продължи напред. Тя се отказа, опря гръб в някаква гранитна стена и запали цигара. Тълпата наоколо се рееше замаяна и объркана. Изпуши цигарата и бавно тръгна пеша, не по-малко занесена и зашеметена от останалите.
Копланд се бореше с растящата увереност, че е бил прецакан. В деня, когато щеше да открадне цяло състояние, вместо да бъде изпълнен с радостна превъзбуда, той се чувстваше ужасно. Престъплението бе свързано с борбата му с проблем 2000; сега изведнъж долови възможността успехът да му се изплъзне. Коремът му болезнено се сви, устните му трепереха. Съобрази, че анархистично настроеният хакер, с когото се включи в компютърната кражба, ще му изяде главата. Господи, та той направи този тип милионер, макар в очите на Док нещата да изглеждаха точно обратното. Те бяха екип. Нуждаеха се един от друг… По дяволите! Това въобще не отговаряше на истината. Док нямаше нужда от него; особено след като получаваше предложения като това от банката. В „Копланд Инвестментс“ Док постоянно бе налагал свои условия на работа, непрекъснато се бе подсигурявал нескончаемите му ексцентричности да бъдат задоволени. И го получаваше — и при него, и при други. Затова оставаше въпросът: Защо Док е дал всички липсващи пари обратно на банката?
Копланд влезе в кабинета на Док, без да чука; вонеше на марихуана. Инженерът се ухили.
— Приятно ли мина срещата ти в банката? — попита той.