В 6,30 всяка сутрин Копланд закусваше в една и съща изискана закусвалня в горната част на Уест Сайд с трима стари приятели от детството: ченге, управител на супермаркет и сърдечен хирург. Копланд, превъзбуден, преливаше от ентусиазирани приказки за начинанието си относно компютърния проблем 2000 и само след седмица приятелите му напълно забраниха вируса на хилядолетието като тема за разговор.
— Телефоните ще прекъснат, Интернет ще угасне, военните ще бъдат парализирани, никой няма да си получи чека от социалните помощи, микровълновите ви печки няма да работят, но това е без особено значение, защото няма да има електричество.
— Стига вече — помоли Джонатон Спилман, управителят на супермаркета. — За бога!
— Напълно си се вманиачил, Дони — добави Бил Пакард, лекарят. — Би трябвало да отидеш на психоаналитик.
— Върви по дяволите, Бил. Та това ще ме направи богат.
— Ти и без това си богат — намеси се и Ед Гарсия, ченгето. — Или не помниш, че забогатя, като финансираше компютърни компании, които създадоха проблема? Ако е толкова тревожно, колкото разправяш, трябва да го оправиш безплатно.
— Не аз съм създал вируса на хилядолетието — възрази Копланд. — Аз го открих.
— И той е като чужда златна мина за теб — добави Спилман, — в която се готвиш да влезеш незаконно. Какво ще кажете, момчета: да го обесим ли, или само да го прогоним от града?
И както правят приятели от детството, не престанаха да се заяждат безмилостно с Копланд — просто искаха да му демонстрират желанието си да успее. Понеже и тримата бяха интелигентни, те приеха предсказанията му за унищожението и свършека на света с известен скептицизъм, ала всеки запомни информацията за „грешката“ на хилядолетието и не можеше да се отърве от въпроса как вирусът би повлиял върху личния му живот в края на века.
Копланд предчувстваше, че справянето с проблем 2000 ще се окаже несравнимо по-доходоносно начинание от всичките му досега реализирани идеи. Затова не прибягна до традиционните си финансови партньори, а създаде нова компания и сам финансира — азработването на софтуера. Нарече я „Копланд Сълушънс“ самото й име трябваше да подскаже решимостта му да предложи всякакви разрешения на възникващите проблеми.
Проявяваше търпение. Разбираше как се изгражда софтуер, колко е дълъг пътят на изпитанията, отстраняването на грешките чрез нескончаеми проверки, както и реализирането на случайните хрумвания, които водят до успех. От време на време Док се затваряше в компютърната лаборатория и докато преследваше целта си, полудяваше и изгаряше няколко милиона мозъчни клетки с амфетамини. Копланд не го безпокоеше; занимаваше се с другите си компании, които изкарваха предостатъчно пари, за да финансира проекта си за разрешаване на проблем 2000. Понякога не виждаше Док седмици наред.
Деветдесетте години течаха. Всяка сутрин Копланд закусваше с приятелите си, водеше съпругата си Мари на вечеря в „Четирите сезона“, а малкия си син Еди на стадиона „Янки“ — все формални дейности, които нямаха нищо общо с безкрайната му страст да печели пари. Започна да се отчуждава от Мари и почти не забеляза кога и тя се отдалечи. Бавачки отглеждаха Еди. Смени мерцедеса с кадилак, после си купи порше. Животът ускоряваше ход. Копланд прекосяваше с шеметна скорост Ийст Ривър, поглеждаше небостъргачите и само след минути отново се озоваваше в офиса си. Изпълваше го невероятна тръпка, свързана с богатството му. За по-евтини преживявания посещаваше салоните за масажи в Чайна Таун, китайския квартал, а през есенните уикенди се отбиваше при брокер на рибния пазар на „Бродуей“ и 83-та улица и оставяше залози по стотина долара.