— Ти си в „Белвю“, нали? Ще бъда там след половин час. Ще ти се обадя, щом пристигна.
Док отиде в кабинета си и напъха в един сак логически тестове, проби и един лаптоп. Телефоните не спираха да звънят, но той не им обърна внимание. Тръгна към лабораторията, мина край два реда плътно затворени врати и попадна в централната зала на Среднощен клуб.
На шега всички наричаха помещението „чистата стая“ именно защото бе ужасно мръсна. Вместо микрофилтри по стените личаха никотинови наслоявания, а по пода се валяше амбалаж от готови храни със съмнително качество. С влизането в помещението сякаш гореща вълна заля Док — тъй оглушителен бе трясъкът на рокендрол музиката.
Петимата членове на клуба, с мокри от пот тениски, седяха зад терминалите и си подвикваха един другиму, докато следяха усилията на своите „колеги“ в контролни зали из целия град.
— „Бел-Атлантик“ провеждат диагностика — провикна се Каролин. — Нищо чудно и да се измъкнат.
— Да — обади се гръмко Джод от другия край, — но други телефонни компании въобще не са готови. Положението е доста нестабилно.
— Господи! — възропта Рони. — Моят човек във водоснабдяването токущо си разби монитора. Погледнете.
— Какво!?
— Да, не лъжа. Вярвате ли на очите си?
Док пристъпи към стереото и понеже не откри копчето за изключване, направо издърпа шнура от контакта. Внезапно настъпилата тишина прикова вниманието им. Членовете на Среднощен клуб го зяпаха, сякаш им е спрял въздуха за дишане.
— Нужни са ми доброволци — обяви той. — Кой ще тръгне?
— Никой няма да тръгне, човече. Не в момента и не днес. Трябва да сме тук цяла нощ — отговориха те почти едновременно.
— През следващите няколко часа никой от вас не е в състояние да направи нищо. Всичко зависи от това дали Бо ще получи паролите — обърна им внимание Док. — Ако не сте сглобили останалите програми досега, вече е прекалено късно. Момчета и момичета, предлагам ви участие в милосърдна мисия, която ще помогне на доста нуждаещи се хора. — Набързо им обясни проблема в болницата; нареди им да изключат терминалите и всеки да грабне чипове и налични проверяващи устройства. — Ако болниците спрат да функционират, а някой пиян шофьор на камион ви сгази довечера, как ще се чувствате? Всъщност нищо няма да почувствате. Ще бъдете мъртви. Елате с мен и ще се превърнете в герои. Майките ви ще се гордеят с вас.
Ейдриан отказа с обяснението, че има патологичен страх от болници, а Бо трябваше да остане, за да поддържа връзка с „КонЕд“, но Рони, Джод и Каролин приеха предложението.
— Ако звънне Висок волтаж, веднага се връщам — увери Док на излизане Бо.
— Набави ми паролите, Док — настоя Бо. — Иначе сме кръгла нула.
Докато джипът на Док си пробиваше път към болницата на Първо авеню, улиците се изпълваха с все повече хора — вероятно вече хиляди: едни напускаха Ню Йорк с коли за дългия уикенд, а други пристигаха, за да посрещнат Новата година в града. Манхатън се превръщаше в претъпкана арена за купон, която приличаше по-скоро на лудница, а още нямаше десет сутринта.
Още щом излязоха на улицата, в очите им се набиха огромните крещящи букви от заглавията на „Поуст“: „СТОКОВИТЕ БОРСИ ЗАТВОРЕНИ. ЯПОНИЯ Е ЗАПЛАШЕНА ОТ ВИРУСА!“ Новината бе разтърсила мнозина от занимаващите се с пари хора на „Уолстрийт“. Мъже и жени, облечени в скъпи костюми, блуждаеха по улиците; изглеждаха напълно объркани и не на себе си, а животът им бе провален. Електронните им богатства се бяха стопили ведно със срива на глобалната икономика, който се разиграваше пред очите им. Баровете и питейните заведения гъмжаха от посетители, хора деряха дрехите си и тичаха голи по улиците за радост на бедняците, които нямаха какво да губят.
Сблъскали се с действителния свят, финансовите професионалисти бяха нервни и превъзбудени.
— Я виж, един седи на бордюра и циври като дете.
Клаксони звучаха от всички посоки. Стереоапаратите в колите гърмяха, надути до крайна степен, и предлагаха смесица от всевъзможна музика, чийто дисонанс се преплиташе с шума от претовареното улично движение. Чуваха се всякакви стилове: реге, хип-хоп, поп, Бетовен. Край тях минаваха коли, препълнени с разсъблечени до кръста млади мъже, които крещяха, наведени през прозорците: „Честита Нова година“ и „Одете се шибайте“ с еднакъв ентусиазъм. По радиото се чу: "Вирусът на хилядолетието достигна Австралия, пораженията са сериозни. В Мелбърн електричеството спря. И Сидни остана за известно време без електрозахранване, но след час бе възстановено. Празничните програми за посрещане на новото хилядолетие продължиха без прекъсване. А сега чуйте за „Чейс Манхатън банк“." „Готови ли сте за 2000 година? Чрез нашата «Чейс Манхатън банк» може да сте сигурни за вашите пари и смело да навлезете в XXI век. Ние сме готови!“ Док спря апарата. Рони и Каролин се хилеха като луди на рекламата и го умоляваха отново да пусне радиото, но той отказа. На Първо авеню, докато наближаваха болницата, към целия шум се присъедини и воят на сирени; джипът тръгна след колона линейки, за да влезе на територията на болничния комплекс. Док се обади на Бил Пакард по клетъчния телефон; лекарят се появи с разрешение за паркиране.