— Разполагам с точно пари. Или приблизително точно.
Решила да продължи да се държи любезно, Денис се усмихна и предложи:
— Добре. Дайте да ги сложа на везните. — Машината отказа да премери стоката, а лазерът отказа да прочете електронния код върху пакета овесени ядки. Отчаяно отбеляза: — Нищо не работи. Никога преди не ми се е случвало.
— Три и осемдесет и пет за овесените ядки и да кажем долар и четвърт за бананите. Така става ли? — попита клиентът.
Груб глас по-назад от опашката се обади:
— Вземете му парите и го пуснете да си върви. Господи!
Трябва да стигна до работата си.
В магазина влизаха нови и нови хора, опашките ставаха все по-дълги. Момиченце проплака:
— Мамо, имам пиш!
— Добре, миличко. Ще попитам къде е тоалетната.
Младата майка и детето напуснаха опашката и приближаваха касите, когато касиерката в съседство с Денис се извърна и възкликна:
— Ей, Денис, и моят касов апарат токущо спря.
По цялата линия от каси двадесет и четирите касиерки натискаха бутони, задаваха команди и безпомощно въртяха очи. Всички каси отказваха да функционират и всички касиерки посегнаха към телефонните слушалки.
— Извинете, къде е тоалетната?
В задната част на магазина, до пекарната, се чу зловещият звук на тичащи стъпки. После долетяха викове първо на испански, а после на английски. Двама от пазачите минаха покрай касите и се насочиха към спречкването.
— Тоалетната е вдясно до входа — обясни Денис на жената и отново посегна към слушалката. — Но ако бях на ваше място, щях да си взема момиченцето и да изляза оттук.
От своя кабинет Спилман видя тичащите през магазина пазачи. Телефонът му иззвъня.
— Да?
— Спилман, Денис се обажда. Днес съм на първа каса. Всички апарати отказват да работят и не знаем какво да правим. Дори везните не работят.
Преди да успее да й отговори, Аманда влезе в кабинета му и обяви, че и трите компютърни терминала в нейния отдел са спрели да функционират. Не можеше да отвори сейфа на магазина.
— Как така и трите?
— Тези, които следят инвентара, приходите и текущите операции — нито един не функционира, Джо.
— Господи!
Помощникуправителката се усмихна.
— Пред магазина стои някакъв мъж с надпис: „ИСУС ЩЕ СЕ ЯВИ ДОВЕЧЕРА.“ Да потърсим ли божествена помощ?
— Мислех, че отведоха този тип още вчера.
— Върнал се е. Всички луди са наизлезли по улиците на града. С всяка минута новините стават все по-ужасяващи. Затвориха летищата. Борсите няма да отварят днес.
— Нищо от това няма значение — спря я Спилман. — В момента си имаме собствени проблеми за разрешаване. Машините за проверка на кредитните карти отказват да действат, а някакви хлапета създават безредици в магазина. Пълен ад.
— Защо не провериш кредитните карти на твоя компютър? — попита Аманда.
— Не става — отвърна Спилман. — Вече опитах.
— Какво ще правим?
Отчаяният въпрос на Аманда прозвуча като молитва. Спилман поклати глава и прехапа устни. Решителен, капитан на своя кораб, той нареди:
— Обади се в Ню Джърси. Позвъни на централата в Плесантон. Ако те не знаят какво става, ще се наложи да затворим магазина. Според Морис от склада в Ню Джърси е свързано с вируса на хилядолетието. Обади му се.
— Господин Спилман — чу се глас в телефонната слушалка, все още на няколко сантиметра от ухото му. — Още ли сте на линията?
— Да, Денис. Кажи на клиентите ни, че системите ни отказват. Би трябвало да оправим всичко до петнадесет минути.
— О, Господи. Петнадесет минути са цяла вечност, когато нещата са такива. Хората едва удържат нервите си.
— Знам. Хората са зверове, нали? Съобщи и на другите касиерки — да бъдат любезни, но неотстъпчиви. Помоли клиентите просто да оставят количките и да излязат от магазина. Предай на пазачите да не пускат повече хора вътре.
Дни по-късно управителят на супермаркета щеше да си мисли, че ако разполагаше със способността да спира времето и да ограничава пространството, щеше да се възползва от божествената дарба именно в този момент. Преди нарежданията му да бъдат изпълнени, пред очите на Спилман и помощничката му се разигра следната сцена. Докато Денис подреждаше колежките си в редица пред касите, две тийнейджърки, награбили бира и картофен чипс, разблъскаха хората и хукнаха към изхода в северната част на магазина — по петите ги следваше един от пазачите. Бягащите тичаха на зигзаг и преминаваха край смаяни клиенти и препълнени колички. При вратата момичетата хвърлиха плячката си и изскочиха навън; дотичалият до вратата пазач бе останал без дъх. При цялото вълнение в северната част на магазина и без касиерки зад касовите апарати мъж със спортно сако и вратовръзка избута препълнената си количка край касата и се насочи към южния изход на магазина. Следващата клиентка последва примера му: спря се само за част от секундата, за да сграбчи няколко пластмасови торбички и избута количката си навън. Зад нея две облечени в шарени рокли доминиканки, разбрали, че в момента няма охрана, отидоха до щанда с шампанско, напълниха количките си и също се отправиха към вратите.