— Хей! — провикна се едра пазителка на магазина, най-накрая забелязала извършващите се под носа й кражби. — Хей!
Една от доминиканките се спря и съвсем спокойно запрати бутилка шампанско към пазителката — удари я в гърдите. Докато с писък се свличаше на земята, бутилката с пенлива течност гръмна и силният трясък мигом предизвика първите признаци на паника сред струпаното в предната част на магазина множество. Човешката вълна незабавно се насочи към изходите от двете страни, но се сблъска с влизащите — нов пристъп на паника предизвика блъскане, бутане, писъци и юмручни сбивания. Само за секунди мирният супермаркет се превърна в бойно поле.
Междувременно в края на една от опашките мъж с дванадесет обици и едри татуировки методично наклони количката си и остави продуктите да се изсипят върху пода, застлан с линолеум. Мъжът пред него изкрещя злорадо и с все сили стовари консервата с пилешка супа с фиде по стъклените в\2ти на хладилника с млечни продукти, които — естествено се разбиха. Касиерките вкупом се насочиха към стаичките за персонала в задната част на магазина. Пазачите се прегрпираха, разбутаха тълпата и се отправиха към южните врати стараеха се да попречат на хората вътре да крадат и да възпрат желаещите да влязат. В последвалото меле един от пазачите измъкна от кобура при глезена си пистолет, който не биваше да притежава, но някакъв клиент моментално го изби от ръката му. Последва изстрел, огромната витрина от опушено стъкло на супермаркета се разби с оглушителен трясък на хиляди парченца и слънчевата светлина нахлу в магазина. Денят бе хубав, ясен и слънчев; разкри се гледка към оживеното движение по улицата, където вкупом излизащите от магазина клиенти, обзети от паника, задръстваха движението по тротоара и създаваха невъобразим хаос.
Пред магазина, зазяпан в счупената витрина, дрипавият проповедник с надпис: „ИСУС ЩЕ СЕ ЯВИ ДОВЕЧЕРА“ преживя трансцендентален момент. Куршумът бе минал през надписа само на сантиметри от главата му. Мъжът падна на колене и започна да се моли, без да обръща внимание на подивелите клиенти, които минаваха наоколо. Две възрастни чернокожи жени се свлякоха на колене до него и се присъединиха към молитвите му.
Вътре хората продължаваха да тичат по пътеките, грабеха всевъзможни продукти, пищяха, смееха се неистово, всяваха още паника, предизвикваха нови сблъсъци. Спилман наблюдаваше целия хаос върху мониторите, предназначени да следят движението в магазина.
Посегна към телефона, без собствено да е сигурен къде първо да позвъни: в полицията, на главния управител на супермаркетите от веригата в Ню Джърси или в компютърната централа на „Сейфуей“, която се намираше на почти пет хиляди километра западно в Плесантон, Калифорния. На една от опашките долу избухна поредното спречкване между клиентите и той бързо набра полицията.
— Тук 911. Моля изчакайте.
Докато изчакваше търпеливо да го свържат, Спилман се обади в компютърния център в Плесантон — там техниците френетично се опитваха да разберат какво се е случило. Поради повсеместно блокиране на системите във всичките хиляда четиристотин и петдесет магазина от веригата се случваше същото, макар засега единствено при Спилман клиентите да се бяха разбунтували спонтанно.
В Плесантон нямаха никакви отговори; щяха да минат няколко дни, преди Спилман да научи какво точно е станало с компютрите. В Ню Йорк 10,01 отговаряше на 00,01 на остров Гуам, на разстояние четиринадесет часови пояса. „Сейфуей“ изхарчи милиони, за да се справят с проблем 2000, но повечето пари и усилия отидоха по операции в родината, а малките магазини в чужбина, като „Сейфуей“ на остров Гуам, бяха пренебрегнати. Докато в столицата Дедедо фойерверки отбелязваха идването на XXI век, компютърът, зареден с данните за наличните стоки в местния клон на веригата от супермаркети, отчете настъпването на 1 януари 1900 година — класическата грешка, в която именно се състоеше проблем 2000. Компютърът в Гуам започна рутинната си нощна задача по прегледа на постъпилите през деня заявки и поръчката на нови стоки и констатира, че всички проверявани стоки са с изминал срок на годност. Добре узрели свежи плодове според компютъра представляваха купчини отдавна изгнила продукция. Още топлият хляб бе класифициран като плесенясал. Прекалено умен, за свое добро компютърът започна цялостна проверка на стоките и прецени, че всичко трябва да се презареди. Написа дори ордерите, за да бъде презареден целият магазин. Цялата тази информация бе вместена в единединствен файл; небрежен служител го препрати в централния компютър за доставки на „Сейфуей“ в Плесантон. Подвластният на вируса софтуер и новият хардуер в Плесантон не включваха адекватна защитна система, която да предпази програмите от нахлуването на заразата отвън. Никой не се сети да проведе един много прост тест. Когато заразата проникна в централните процесори в Плесантон, тя съсипа всички програми и превърна високотехнологичните операционни системи на стойност петдесет милиона долара в боклук. „Сейфуей“ вече не бе в бизнеса. В 10,30 сутринта техническите причини не бяха грижа на Джонатон Спилман, а само следствие от неизправностите. Компютрите създадоха проблема, но разюзданите човешки същества в момента разрушаваха магазина му. Напрежението, задушаващо понякога всички в гъсто населените градски квартали, бе дозасилено от истерията, свързана с проблем 2000, и умножена от десетките развилнели се тийнейджъри. Всичко това заплашваше да прерасне в експлозия от раздразнение и насилие. Доминиканците нападнаха хомосексуалистите, а те от своя страна не им останаха длъжни. После като изневиделица група бели юноши се нахвърлиха върху доминиканците. Само след секунди се присъединиха всички азиатци и чернокожи. Масово използваха стоките по рафтовете като муниции — при престрелката пострадаха и невинни граждани. Доматите не нанасяха кой знае каква вреда, но същото не важеше за консервените кутии. По пътеките се появи кръв.