— Кълна се в небесата, Дони, умът ти е едно от чудесата на вселената. Говори с тях, щом искаш. А и като стана дума за обяд — чака ме. Разхвърлян е по целия под тук. Поне половин декар.
Копланд изключи телефона, огледа трите момичета, посочи най-закръгленото и подаде на мадам Уо осемдесет долара.
— Искате специално, както обикновено ли?
Копланд изсумтя и последва избраницата си по облицования с червена коприна коридор.
Капитан Гарсия пристигна на ъгъла на 99-а и авеню „Амстердам“ — оживено кръстовище в обитавания предимно от испаноговорещи квартал — и завари сто и петдесет души коленичили да се молят на испански по средата на улицата.
Участъкът на Гарсия отговаряше за територията от 86-а улица до „Катидрал Паркуей“ в Уест Сайд, която включваше един от най-богатите квартали в Америка, както и някои от най-бедните на града, където по-малко от половината население говореше английски. От приятелите си Гарсия научи доста за проблем 2000 — какво да се очаква например; съвсем ясно съзнаваше, че бедняците, пристигнали предимно от Карибския залив и от Централна Америка, нямат и най-бегла представа какво ги грози. Те знаеха единствено, че новото хилядолетие наближава неумолимо и за тях идваше краят на две хиляди години, изпълнени с мистериозна нумерология и разбъркана християнска теология.
Хората излизаха като река от евангелистката църква на ъгъла, падаха на колене, блокираха движението и привличаха огромна тълпа зяпачи по тротоарите. Гарсия не бе сигурен на чия страна биха застанали зяпачите, ако нещата излязат от контрол.
Той надушваше, че са на път да започнат нови размирици. Кметът отиде във Вашингтон да си направи снимка с президента в края на века. Негова светлост възнамеряваше да се завърне за друга снимка на Таймс скуеър в полунощ, като повери безопасността на града през деня на петима общински управители, четирима заместниккметове и един полицейски комисар. Гарсия не се съмняваше, че споменатите политици ще го залеят с безполезни заповеди и директиви. Каквото и да станеше, Гарсия нямаше да получи помощ от тези чиновници, защото онова, което се случваше на територията на неговия 24-ти участък, не след дълго определено щеше да се повтори из целия град. Подобно на другите шефове на нюйоркски по-лицейски участъци Гарсия бе сам.
Пристигнаха пожарникарите; началникът им изрази готовност да насочи маркучите срещу тълпата. Гарсия смяташе Гравиано, шефа на пожарната команда, за студенокръвен расист, който гледа на поверените му части като на оръжие в личната му война срещу жителите на Ню Йорк. Гравиано бе в състояние да остави жилищна сграда да изгори заедно с обитателите й и този процес той наричаше градско обновление.
— Веднага ще насоча струята нататък — уведоми го Гравиано. — Само дай знак.
— Остави ме първо да поговоря с тях — възпря го капитанът.
— Да поговориш с тях? — присмя се Гравиано. — По дяволите, капитане, та тези хора дори не знаят английски.
Гарсия пристъпи към коленичилата тълпа и откри пастора — млад човек с развято бялочервено расо, който сякаш бе изпаднал в транс от контакта си с Господа.
— Извинете — подхвана Гарсия на испански, като използваше най-официалните и уважителни изрази, — но защо вие и паството ви сте на улицата, а не в църквата си? Това определено е църква, която заслужава възхищение.
— Искаме да се покажем на Господа. Искаме да се докажем като мъченици. Чакахме ви, капитане, за да ни помогнете да се разкрием пред Исус.
Всички евангелисти, спрели да се молят, ги наблюдаваха.
— Трябва да страдаме, за да докажем колко сме достойни — обясняваше отецът. — Ще ни помогнете ли, капитане?
Господи, помисли си Гарсия, а аз си въобразявах, че съм видял всичко възможно.
— Желаете да отведа всички ви в затвора? — Да.
— Добре. Но ще се наложи да вървите пеша.
— О, не, капитане. Трябва да ни арестувате, да ни оковете и да ни хвърлите в тъмницата.
— Опасявам се, че това е невъзможно, падре. Не разполагам с толкова хора — уточни Гарсия и посочи към пожарникарите. — Ако не се преместите, bomberos ще насочат маркучите срещу вас и някои хора ще пострадат.
— Още по-добре, капитане.
— Сред вас има жени и деца.
— Ние всички сме мъченици в очите на Господа.
— Според мен не е така. — Гарсия премина от официален към неофициален тон: по този начин се опитваше да подкопае увереността на пастора. — Ще се събудиш утре сутринта и ще се чувстваш като идиот. Ти мамиш тези хора. Арестуван си. Но само ти. Никой друг.
— Не мога да оставя паството си.
— Можеш и ще го сториш.