— Ти си по-умен от тях, Док.
— И без това вече сме неприлично богати, Дони. „Чейс“ и всички други банки, наши клиенти, ще ни направят само още по-богати.
— И какво от това? От години ми разправяш какво ще направи вирусът на хилядолетието: ще ни доведе до крах, пълен крах. Светът ще се пръсне по шевовете, а нещо такова ще ни осигури хубаво гнезденце, докато останалите няма да имат нищо.
— Според теб сто милиона долара са нещо като гнезденце? Господи!
— Е? — Копланд не прикри нетърпението си. — Ти си със сърце на хакер. Ще го направиш, защото можеш.
— Именно в това е проблемът, Доналд. Трябва да го направя аз. А ти не можеш.
— Това ще бъде най-големият банков обир в историята — обяви Копланд, — а банката дори няма да разбере какво й се е случило. Като се имат предвид другите бедствия в края на века, на кого ще му пука?
— На „Чейс“ например.
— Но те така и никога няма да узнаят, Док.
— Много си алчен, Доналд.
— Така е. Но какво е лошото?
— Сериозно ли говориш? — възкликна Док.
— Да, напълно. Никога не съм бил по-сериозен. Та, по дяволите, банката дори не знае, че разполага с тези пари. Те са там и чакат някой да ги вземе.
— Голям негодник си. — Док едва прикриваше презрението си. — Софтуерните ни продукти се разграбват като топъл хляб. Тази компания струва стотици милиони. А ти искаш…
— Ще е престъпно от наша страна да не го сторим — прекъсна го Копланд, ухилен до уши. — Такъв шанс се явява веднъж в живота.
2.
Първата реакция на Док бе да прецени дали да не напусне веднага, но той обичаше работата си, а и не желаеше още сега да преобърне живота си наопаки. За да поуспокои Копланд, се съгласи да играе по гайдата му, без обаче истински да възнамерява да ограби банката. Деформиран от мечти за огромно богатство, Копланд слагаше знак на равенство между възможността да открадне парите и правото да ги вземе. Такъв е манталитетът на двигателите на световната икономика, мислеше Док. Нямат никаква етика. Граби колкото и каквото можеш и да не ти пука. Защо не? Нали всички го правят? Теоретически престъплението бе възможно, защото никоя осигуряваща безопасността на компютрите система не бе съвършена, а практически то бе едва ли не идеалното престъпление. В „Метро техноцентър“ в Бруклин определените от банката двеста специалисти денонощно извършваха тежката и скучна работа за откриването на вируса на хилядолетието; някои от тях бяха достатъчно добри, за да забележат обир в такъв размер. Кой ще поеме вината? Главният програмист. Ала не от страх Док отказваше да се свързва с плановете на Копланд. По свой скромен начин Док бе честен — човешки екземпляр, непознат на Доналд Копланд, според когото всеки интелигентен индивид има неговия характерен закоравял егоизъм. Парите привличаха Док не по-малко отколкото всеки друг, но въпреки това той не се отказваше от старомодната представа, че капиталите могат да се използват за цели извън самообогатяването.
Като реши да се преструва, че ще играе по свирката му, той убеди Копланд, че ще бъде по-безопасно да задигне парите по време на кризата в края на века, отколкото да ги източва по малко. За да успокои шефа си, той състави програма с фалшиви данни за митично натрупване на средства, които Копланд да проверява всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден.
Цифрата растеше, а законните приходи на компанията набъбваха още по-бързо. Благодарение на продажбите на софтуерни програмни продукти за обезвреждане на проблем 2000 на търговски банки във Филипините, Япония, Латвия, Швеция, Германия и Испания „Копланд Сълушънс“ се разрастваше с шеметна скорост. През 1996 Док изкара само от допълнителни възнаграждения шест милиона долара — не кой знае колко по стандартите на „Уолстрийт“, но лично за него достатъчно доказателство, че е свършил нещо стойностно.
Док прие предизвикателството на проблем 2000, защото в разрешаването му виждаше шанс да спаси една малка част от света от експлозия. Беше в състояние да пише компютърни програми дори насън; истински обичаше компютрите, но дълбоко в сърцето си таеше убеждението колко неразумно и подвеждащо е хаотичното използване на компютрите във всички дейности на всекидневието.
Кибернетиката доведе до радикални промени в глобалната демография и раздели човечеството на два лагера: онези, които разбират от техника и всички останали. С всяка следваща крачка напред в усъвършенстването на технологиите двата лагера се отдалечаваха все повече и повече. Проблем 2000 заплашваше да се превърне във вододел, който да превърне разделителната линия в опасно дълбока пропаст. Малките компании и лишените от финансови възможности да обезопасят компютърните си системи щяха да загинат, докато компании, които купуваха „Копланд 2000“ или сходни програми, щяха да изплуват по-могъщи от всякога. Очертаваше се война за заличаване на обикновените хора, на милионите, които всекидневно ходеха на работа и вярваха в системите, осигуряващи живота им — електричество, телефон, метро, вода. Именно те щяха да се озоват в центъра на ударите.