Етичен и състрадателен, Док твърдо вярваше, че дребните индивиди също заслужават да получат своя шанс да се бият. Той си свърши работата по спасяването на големите риби, като създаде програми за предпазването на „Чейс Манхатън“ и другите банки от вируса, но софтуерът на „Копланд 2000“, от който се натрупаха сто и шестдесет милиона долара, нямаше да принесе особена полза на „Чейс“, ако основните услуги се сринат и Ню Йорк рухне. Док смяташе, че най-малкото, което може да направи, е да се опита да спаси града от самия него. Щеше лично да финансира проект зад гърба на Копланд. Дори в случай на неуспех, щеше да бъде забавна противоотрова на налудничавия, в холивудски стил, проект на Копланд да ограби банката.
Поставянето на задачата беше лесно: да се осигури непрекъсваемост на тока, телефоните да работят, водата да тече и метрото в Ню Йорк да не спре, когато компютрите, управляващи тези системи, излязат от строя. Решението: да се изгради алтернативен контролен център за всяка система, който да се свърже с досега действащата, а в полунощ на 31 декември 1999, миг преди настъпването на Новата година, да поеме контрола върху системите и да го прехвърли на компютър, незаразен с вируса на хилядолетието.
Важните контролни системи неизменно са оборудвани с многобройни резервни варианти, призвани да се задействат, ако по някаква причина основните не се справят. Трудността възникваше от обстоятелството, че резервните системи са жертва на същите недостатъци спрямо проблем 2000, както и основните. Независимо от това, именно наличието на тези многобройни резервни системи правеше проекта на Док осъществим. През първите няколко секунди на новата година всички ключови компютри, контролиращи най-важните системи на града, трябваше да бъдат излъгани да се превключат на тайно разработените алтернативни резервни системи, а не да разчитат на собствените си. Дали беше възможно? Начинанието бе голямо и скъпо. За да го осъществи, се налагаше Док да купи хардуера, да открадне софтуера и да намери шепа хора, на които да се довери.
— С мои средства ще изградя нова компютърна лаборатория за един специален проект — обяви той на Копланд. — Аз плащам, така че не се тревожи. Не желая никакви вътрешни ревизии или други подобни и не искам ти да се месиш.
— Но какво все пак ще правиш там?
— След настъпването на новия век светът ще бъде напълно разбит. Не е изключено да разработя програмен продукт, чрез който отново да го сглобя.
Копланд стисна устни, мозъкът му трескаво работеше.
— Телекомуникации, всякакви оперативни системи — такива неща ли?
— Ще си поиграя с някои работи.
— Искам дял от тази дейност — заяви Копланд.
— Ще поговорим за това през януари 2000 година, Допи, не сега.
Макар и неохотно Копланд се съгласи. Пое на дълга обиколка по света, за да посети разни клиенти и да даде тласък на бизнеса. Когато се завърна, надникна само веднъж, не зададе никакви въпроси и уважи желанието на Док да не се меси.
Най-напред Док загради задните двадесетина метра на третия етаж в сградата на Насо стрийт и закупи чисто нов мейнфрейм IBM s/390. На площ от около осемстотин квадратни метра обособи място за мощния компютър, за огромен климатик, половин дузина работни места с десетина терминала и монитори, телефонна превключваща централа, спалня, баня, кухня, зала с телевизори, висококачествена аудиосистема и стари кожени дивани. Когато всичко бе подредено, започна да търси хора.
Не се наложи да търси далеч, за да открие първия нов член на екипа се. Късно една вечер работеше сам на терминал на „Чейс“ в „Метро техноцентър“ — преглеждаше дали в кодиращата система на програмата за електронен трансфер на капитали няма грешки. Прозорец на екрана му съобщаваше колко оторизирани лица използват системата в момента; броят им бе нула. Към три сутринта някой се включи, но вместо да прехвърли пари от една сметка на друга, се опита да отвори протоколните файлове, по които работеше Док. Беше зловещ момент в киберпространството. Док незабавно проследи включването до клон на „Чейс“ в Бостон.
Още същия следобед се качи на самолет до Бостон, представи се пред управителя на клона с официалните си документи за идентификация като главен консултант на банката по проблем 2000 и поиска да го запознаят с програмистите.