— Нужни за какво?
— Да направим така, че електрозахранването в Манхатън да не спре — отвърна Док широко ухилен, — като контролираме процеса оттук.
— Ти си луд.
— Съвършено вярно — луд съм, но това е известно. Въпросът е дали ти си достатъчно луд, да се превърнеш в „Кон Едисън“, Бо. Разполагаш с две години и половина да изучиш всяка система, всяка нейна употреба, разположението на всеки вграден чип. Трябва да се научиш да правиш нови конфигурации на системата и всички необходими корекции, за да не й повлияе проблем 2000 и — точно така — да осигуриш лампите в Манхатън да останат запалени при настъпването на Новата година. Това е в общи линии идеята. „КонЕд“ не може да го направи, но ти можеш.
— Mamma mia. Представа нямам дали ще се справя. — Бо тихо подсвирна. — А предполагам, че ще искаш и база данни.
— Правилно. И база данни, която ще проверим да не е заразена с вируса на хилядолетието. Първо ще се научим как да изолираме „КонЕд“ от мрежата, а после как да изолираме от „КонЕд“ Манхатън и четирите електроцентрали на острова плюс онази в Куинс. Нужни са ни операционните системи на всяка от петте електроцентрали плюс операционната система, която ги обединява.
— И се очаква само ние двамата да постигнем всичко това, така ли?
— Не. Трябват ни и телефони. Затова издирвам някой маниак по телефоните, за да ни осигури свободни линии. Трябва ми още и луд по влаковете, който да се занимае с метрото. Е, вероятно и още неколцина. Ако се справите до 1 януари 2000 година, ще има бонус от по милион долара за всеки от вас.
На Бо не му бе необходимо много време, за да премисли.
— И ти разполагаш с такива пари? попита той.
— Вече са депозирани. Парите са налице.
— А ти какво ще получиш от всичко това?
— Ще опазя разсъдъка си — отвърна Док, пресегна се през Бо и плъзна пръсти по клавиатурата. Освети „Изберете произволна ситуация“ от менюто на симулатора, а после „Тотален срив в електрозахранването“.
Екранът започна да просветва и да писука шумно и тревожно.
— Просто го направи — добави Док и връчи на Бо шапка на фирмата „Найк“.
През следващия месец Док интервюира още четирима хакери. Оказа се обаче, че не отговарят на стандартите му. Или не разполагаха с достатъчно знания, или бяха така откровено анархистично или криминално настроени, че никога нямаше да успее да ги държи изкъсо. А после откри Каролин Харви.
Представата на Каролин за забавление бе да прониква в компютрите на телефонните компании, да краде оттам телефонните номера на по-изтъкнати граждани и да ги вкарва в Интернет. Док внимателно изучи нейната страница в мрежата, която тя бе кръстила „Телеф-маниак.com“ и проследи електронната й диря до малка къща в Нашвил, Тенеси. Огромен мотор „Харли Дейвидсън“ бе паркиран отпред и Док остави бележка на него.
„Телеф-маниак, в града съм и издирвам таланти“ — написа той и добави номера на хотела си.
Тя звънна.
— Какви точно таланти? — попита тя.
— Виждала ли си машинния код за програмния логически процесор в DESS-5?
— Да. И какво от това?
Док й зададе още няколко технически въпроса. Хареса отговорите й достатъчно, за да попита:
— Какво ще кажеш да се уредиш със собствена телефонна компания?
— Оооо… — възкликна тя. — Ще бъде доста забавно. И какво бих правила с нея?
— Всичко, което поискаш, стига да я поддържаш в постоянен работен режим.
— Ти кой си всъщност? — попита тя.
— Самотния Скитник — отвърна Док. — Капитан Америка, самураят Йоджимбо, мъжът без име. Можеш да ме наричаш Док. Ще се срещнеш ли с мен за по едно питие?
— Избягвам да си имам работа с мъже.
— Гледай на мен като на колега-маниак и нищо повече — предложи й той. — Разполагам с истински пари, законна компания и работа за подходящия човек. Трябва ми компютърен запалянко, който се интересува от управление на телефонни системи.
— Звучи ми като индустриален шпионаж — отбеляза тя.
— Много по-гот е.
Срещнаха се в преобразуван на бар склад. Каролин се оказа момиче с мотор, облечено в кожени дрехи, с късо подстригани коси и шини на зъбите.
— Ти ли си Док?
— Да.
— За какво точно става дума?
— За вируса на хилядолетието.
— Оооо… Отсега започва да ми харесва. Можеш да ме почерпиш едно питие.
— Комуникациите ще бъдат от жизненоважно значение във въпросния ден — подхвана Док, когато се настаниха в ъгъла, за да са по-далеч от музиката. — Ще са ни нужни работещи линии и директни връзки с контролния център на електрокомпанията и електроцентралите, както и с централния команден пункт на метрото. Трябва ни още вътрешна телефонна мрежа в къщата, телекомуникационен център и интерком. Смяташ ли, че ще се справиш с всичко това?